Звучи толкова съблазнително, нали така?
Световно или европейско първенство всяко лято, което да ни позволява да се пренасищаме до пръсване от футбол абсолютно през цялата година, всяка година.
Какво като има риск от още повече раздуване на футболния календар, от повишаване на телевизионните такси, от тотално прегаряне на футболисти, пък и на зрители? Няма значение, просто се насладете на звука от дрънчащи жълтици в касичките на ФИФА.
Предложението да се провеждат световни първенства на всеки две години звучи гротескно, но ще се прокрадне без изобщо повечето хора да разберат за него.
Точно както идеята за Мондиал с 48 отбора - не по-малко абсурдна концепция, която вече беше одобрена и ще стане реалност.
В петък Арсен Венгер, легендарният бивш мениджър на Арсенал и настоящ директор на глобалното футболно развитие във ФИФА, начерта концепция за нов футболен календар. Тя може да бъде одобрена още до декември и да предвижда всяка година да се провеждат световни или европейски първенства от 2028-а нататък.
Французинът предложи и идеята за квалификации през октомври и после евентуално през март, в които отборите играят по шест мача в групи от по четири тима.
Първите два от всяка група ще се класират за летните финали. След всяко голямо първенство пък футболистите ще получават задължителна почивка от поне 25 дни.
Венгер настоява, че броят мачове за играчите няма да се увеличи и че така паузите за двубои на националните отбори ще са по-малко и по-равномерно разпределени. Настоява и че мотивацията за промените не е финансова - "Особено предвид, че ФИФА разпределя парите към всички федерации по света, за да развиват футбола в страните си", както изтъква той.
"Трябва да осъзнаем, че обществото изисква повече емоционални мачове с висок залог", разяснява още Венгер пред "Екип".
"Дори Евро 2020, което беше преди два месеца, вече изглежда нещо далечно. Мисля, че публиката вече не иска квалификациите да продължават година и половина. Те могат да бъдат концентрирани в едни 4-5 седмици".
Венгер е разумен човек и много от казаното звучи съвсем разумно. На кого все още му се гледат безсмислени квалификации на национални отбори?
Но ако се вгледаме малко по-дълбоко, бившият треньор започва да звучи като продавач от рекламен блок, убеждаващ ни, че някой безполезен артикул мигом ще промени живота ни.
Запитан как ще реагират привържениците, ако няма никакъв клубен футбол през октомври, той просто бяга от отговора.
"Истинският въпрос е дали да продължаваме както досега - пет 10-дневни събирания през септември, октомври, ноември, март и юни - или да съединим квалификациите", отвръща Венгер.
А какво мислят клубовете, които плащат заплатите на футболистите? Според френския визионер, те също трябва да са доволни. "Клубовете ще имат играчите изцяло при себе си поне за седем месеца! Те само печелят от това".
Тук виждаме типичните черти на късния Венгер от ерата му в Арсенал - отчасти романтичен и мечтателен, отчасти откровено заблуден.
Засега индикациите са, че клубовете меко казано не споделят мнението му и че никак не са щастливи от идеята.
На последната среща на Асоциацията на европейските клубове (ECA) въпросът се е обсъждал и източници свидетелстват за "единодушно възмущение" от намеренията на ФИФА, както и за настояване УЕФА и асоциацията да се борят за правата си.
Контраатаката вече беше започната от президента на европейската централа Александър Чеферин, който изрази "сериозни притеснения" от световни първенства на всеки две години и разкритикува ФИФА.
Увеличава се и гневът от всичките ПР приказки за "сплотеност", покрай които ФИФА се опитва да наложи радикални промени във футболния календар почти без консултации и без предварително проучване доколко тези промени са приложими.
Не помагат и подозренията, че световната централа е била замесена в първоначалните преговори за провалилия се проект за европейска Суперлига.
Източници свидетелстват и че първоначалното предложение за Мондиал през две години е дошло от Саудитска Арабия, съюзник на президента на ФИФА Джани Инфантино.
Колко ли време ще отнеме, преди страната да получи домакинство на турнира?
Съществува и иронията, че точно Венгер, който толкова се оплакваше от многото мачове на националните отбори, сега е лицето на това предложение за ежегодно провеждане на големи първенства.
Едва ли има кой да повярва на твърдението му, че мотивацията не е свързана с пари и власт и че това не е опит ФИФА да изолира Европа и да отслаби УЕФА.
Въпросът е какво изобщо може да спре плана на Инфантино и съюзниците му.
УЕФА и ECA със сигурност ще опитат, но дори критиците на ФИФА признават, че нужните гласове за приемане на предложението най-вероятно ще бъдат осигурени.
Фенските групи също би трябвало да се обединят срещу идеята, но целият казус няма да разпали масите така, както го направи Суперлигата. Няма да има протести пред централата на ФИФА, няма да бъдат изгаряни чучела с лика на Инфантино.
Няма и да звънят разгневени министри от някое правителство.
Но както фенската организация Football Supporters Europe отбеляза в писмо към Чеферин миналата седмица: "Повечето фенове очакват с нетърпение световното първенство точно защото е уникално събитие само веднъж на четири години. Те не разполагат с неограничено време, пари или ентусиазъм, за да влагат в полети, престои, билети или ТВ абонаменти".
"Няма съмнение, че футболът има отчаяна нужда от реформи... но удвояването на броя световни първенства няма да реши проблемите".
Може би единствената надежда да се промени ходът на събитията е суперзвездите да се опълчат. Защото дори ФИФА трудно ще си позволи да игнорира например Лионел Меси, Кристиано Роналдо и Килиан Мбапе.
Засега обаче не можем да направим друго, освен да изтъкнем очевидното: Мондиал през две години няма да е в полза на футбола или на феновете.
А единствено в полза на ФИФА.
