Между Доха и Дамам има по-малко от 160 км разстояние.
В първия град се случи кулминационният момент от кариерата на Джордан Хендерсън в Ливърпул. Вторият пък се оказа негова нова дестинация и изненадваща причина за край на периода му на "Анфийлд".
Три години преди Доха да приеме финала на Мондиал 2022, в столицата на Катар се проведе друг голям финал.
Там Хендерсън, петият капитан на Ливърпул с европейска купа, стана първият, който понася над главата си и трофея от Световното клубно първенство.
Мърсисайдци се изкачиха на върха на футболния свят след депресиращи години на посредственост и провали, а моментът ознаменува и личното издигане на полузащитника. Някога той беше посрещнат с подозрения, считан за излишен и недостатъчно добър, но се доказа преди всичко със силата на характера си.
И стана първият капитан на Ливърпул, спечелил всичко: Висшата лига, Шампионската лига, Световното клубно, Суперкупата на Европа, ФА Къп, Купата на лигата и Къмюнити шийлд.
Преди няколко дни Хендо се присъедини към клуба от Дамам Ал-Етифак, където ще бъде трениран от друг бивш "червен" капитан Стивън Джерард и където ще стане най-скъпоплатеният английския футболист на всички времена с годишна заплата от 36 млн. паунда.
Решението на 33-годишния Хендерсън изненада мнозина, включително самия Юрген Клоп, който призна, че е искал да го задържи.
След 12 години на "Анфийлд", раздялата на играча с клуба дойде някак внезапно и без фанфари, даже без почитта, която съпътстваше напускането на неговия доскорошен съотборник Джеймс Милнър.
Нещо повече, напускането на Хендерсън остави някои неприятни впечатления и въпроси дали не е опетнил невероятната си репутация, която си създаде с толкова труд и преданост в града на "Бийтълс".
Със сигурност на ситуацията може да се погледне по няколко начина и едни изтъкват, че полузащитникът си е спечелил правото да вземе такова решение за кариерата си.
Други фенове няма как да не се разочароват - дори не толкова от напускането му, колкото от избора му на нова дестинация.
Фенската ЛГБТИ+ група на Ливърпул Kop Out излезе с официално становище, в което се обяви за "ужасена и загрижена", че Хендерсън въобще би обмислил трансфер точно в Саудитска Арабия.
Хомосексуалистите във футболната общност го считаха за техен съюзник, тъй като той неведнъж беше изразявал подкрепата си към тях във все още твърде хомофобския свят на футбола.
Феновете обичаха толкова много Хендо, защото той винаги беше гаранция за лидерство и за висок морал на терена и извън него. Но Саудитска Арабия не е логичното място за човек, славещ се с принципните си позиции.
В страната хомосексуализмът не просто е незаконен, но за него е предвидено дори смъртно наказание.
Преди капитанът е предлагал своята помощ на всеки футболист, който се осмели да признае хомосексуалните си наклонности, носеше лента с цветовете на дъгата и за последно през октомври миналата година изказа подкрепата си за мащабна ЛГБТИ+ кампания.
Тогавашните му силни думи за равенство и приобщаване на всички във футбола и в живота днес се припомнят, за да бъде упрекнат в лицемерие.
Поставя се също въпросът доколко футболистите наистина вярват в каузите, които защитават, и доколко просто изпълняват волята на своите клубове и на определени организации като част от публичните си задължения.
Тъжното при самия Джордан Хендерсън е, че изглежда твърде рязко се отказва от репутация, изградена с изключително постоянство и много усилия.
При подписването на своя предпоследен договор с Ливърпул през 2018 г., той заяви: "Няма друго място на света, където бих предпочел да играя футбол. Искам да бъда тук възможно най-дълго".
Естествено, времената се променят заедно с обстоятелствата, мненията и приоритетите - но слоганът на Ливърпул "Това означава повече" сякаш важеше с особена сила точно за Хендерсън. Прегръдката и споделените сълзи между него и баща му Брайън след триумфа в Шампионската лига преди 4 години разчувстваха толкова много хора, които не познават лично нито един от двамата.
Досега Джордан беше героят в една прекрасна история за грозното пате, превърнало се в неустоимо красив лебед на "Анфийлд". Той извървя пътя от излишен до незаменим, след като в началото беше част от една скъпа четворка англичани, купени от клуба за твърде много пари.
Анди Керъл, Чарли Адам, Стюърт Даунинг и Хендо изглеждаха под очакваното ниво за Ливърпул и мениджърът Брендън Роджърс споделяше това мнение при назначението си година след тяхното привличане.
Северноирландецът беше готов да се раздели с Хендерсън, за да го замени с Клинт Демпси от Фулъм. Полузащитникът обаче спечели доверието му до такава степен, че стана капитан още преди пристигането на Юрген Клоп.
В началото германецът също не беше голям фен на Хендерсън, но го превърна в един от най-ценните си воини и по-късно беше щастлив да го нарича "генерала" на Ливърпул.
Амбицията на халфа да се раздава и да се доказва беше в основата на неговите триумфи на "Анфийлд", той не позволяваше нито на критиките, нито на похвалите да му влияят.
През 2020 г. спортните журналисти го определиха за Играч на годината в Англия, тъй като беше двигателят на състава, спечелил титлата след 26 победи в първите си 27 шампионатни мача.
Да не забравяме и че Джордан се доказа при Клоп в две различни роли: първо като №6, играещ пред защитата, а след пристигането на Фабиньо и като №8 с функции в по-предни позиции.
Пресираше неуморно и винаги беше готов да се жертва за отбора, но това не бива да оставя на заден план други негови качества - Хендерсън центрираше умело от фланга и от центъра, а доста от 33-те му гола бяха забележително красиви.
В по-късните години все още притежаваше работливостта и тактическата зрялост, за да покрива Трент Александър-Арнолд така, че десният бек да може да разгърне силните си страни в атакуващ план.
Неведнъж се наложи Хендо да играе и като централен защитник заради тежки проблеми в тази зона. През сезон 2021/22 изигра 57 мача, а отборът беше изключително близо до исторически куадрупъл.
Това се оказа и последният му силен период преди влошаването на формата през 2022/23.
Може би заради привлечените двама нови полузащитници и заплахата от това да бъде резерва, или заради чувство на пренаситеност, или просто заради неустоимата финансова оферта от Саудитска Арабия, Хендерсън избра да приключи с Ливърпул по този начин.
С осемте си години като капитан, той остава единствено зад Джерард, Рон Ийтс и Алекс Райсбек в клубната история и отдавна си извоюва статут на легенда, който никой не може да му отнеме.
Но е жалко, че сам избра да се лиши от хепиенда, какъвто неговата приказка на "Анфийлд" заслужаваше.
