Допинг скандал в българския спорт месеци преди олимпийски игри. Познато до болка, нали? Този път на дръвника са три талантливи момчета от националния отбор по плуване. Всичко си е както го знаем, дори и медикаментът. Станозолол - синтетичен анаболен стериод направо от Студената война.
Да повторим. Станозолол. Разработен през 60-те и с ужасяващи последици върху здравето. През 21 век положителни проби дадоха 18-годишните Здравко Балбаков и Благой Панайотов, както и 20-годишният Светлозар Николов.
Накратко - някой зоби децата ни с анаболни стероиди отпреди половин век. Без да му мигне окото и с пълното съзнание какво причинява на телата и психиката им. При това - срещу 5 лева и минутка слава.
Всички актьори в тази гнусна пиеса влязоха във вечните си роли.
Президентът на федарацията твърди, че някой му е забил нож в гърба, а уличените сами посегнали към допинга и скрили от ръководството. Треньорът мълви заклинания за тъмни сили и престъпно вмешателство. Докторът предвидливо предпочита да не говори. А от спортното министерство се хвалят с чудесните си резултати в борбата с допинга.
Самите момчета обаче рисуват шокиращи картини. За пластмасова чаша, пълна на една трета. С 36 хапчета. Всеки ден до дъно. Защото така е по договор.
Каква е истината? Кой е виновен? Всъщност няма никакво значение. По улиците се разхождат изроди, за които нашите деца са само инструменти. Това са най-обикновени дилъри, за които няма нищо свято в името на келепира. И една ужасяваща система, която им позволява всичко това.
Някога, когато станозололът беше още млад, битката противопоставяше идеологии.
Спортът ни беше на фронта в една мирновременна война. Нашите шампиони трябваше да натрият носовете на онези нещастници от капиталистическия ад. С цената на всичко. Здраве, живот - какво са тези дреболии пред златния медал и световния рекорд. Обладани от същата лудост, враговете също зобеха на поразия, а за капак Бен Джонсън го спипаха точно със станозолол...
Днес премерването на идеологии по стадионите и в залите изглежда безвъзвратно приключило.
Но защо станозололът още е тук? Много просто - за пари. Вместо да влезе в новия век, родният спорт се гърчи в блажена носталгия по щастливите времена. И държавата си отглежда цял мравуняк апаратчици - усвоили перфектно всички схеми, майстори на чиновническите хватки. Те сладко оцеляват ден след ден, защото познават наредбите до последната запетая и безпогрешно надушват всяка далавера.
А ако се чудите кой плаща цената, питайте Здравко, Благой и Светлозар. Три момчета, които никога няма да станат шампиони, но за сметка на това из младите им организми пълзи отрова от една отминала епоха.
