Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

ЛеБрон или Майкъл? Малко е като Меси или Роналдо

ЛеБрон или Майкъл? Малко е като Меси или Роналдо

Няма как да не сте разбрали, ако имате достъп до интернет или просто обикновен телевизор - ЛеБрон Джеймс счупи великото постижение на Карийм Абдул-Джабар от 38 387 реализирани точки в NBA и вече е номер едно за всички времена.

Той е над Карийм, над Уилт Чембърлейн, над Майкъл Джордан, над Карл Малоун и Коби Брайънт. Изпревари ги всички. Поне по точки.

"Такава доминация не е виждана в баскетбола", написаха в Щатите за ерата на Джеймс. Наречен Краля далеч преди да направи рекорда, четирикратен шампион, при това с три различни отбора, несъмнено ние виждаме един от най-специалните спортисти в историята. Имаме тази привилегия. ЛеБрон играе в 20-ия сезон на изумителната си кариера и статистически, когато се откаже, няма да има големи спорове дали някой е над него.

Но живеем във времената, когато хората си умират да спорят за GOAT. Знаете - кой е най-добрият на всички времена. "Козата" на спорта, игра на думи с абревиатурата. Това е просто задължително в епохата на социалните мрежи, където всеки има мнение, нищо не се е случило вчера и нищо няма да се случи утре - всичко е днес и сега. Та GOAT в баскетбола вече е ЛеБрон, очевидно, поне за всеки, който е израснал в тази ера. Иначе спорът на деня, вероятно и на седмицата, но и такъв, който вероятно няма да секне поне 4-5 години, е: ЛеБрон или Майкъл Джордан е най-великият, играл баскетбол?

Това е малко като Меси или Роналдо. Или не, не е съвсем честно.

Защото Лео и Кристиано са от една ера, израснаха и твориха успоредно, та сравнението е някак далеч по-лесно, гладко и структурирано. И пак трудно ще намерите четирима души в една компания на по бира, които да са на едно мнение по темата. Защото това е субективно, абстрактно и лично.

ЛеБрон или Майкъл е по-скоро нещо като Меси или Марадона - в различни епохи, но вършили подобни подвизи. Единият има харизмата на едни други времена на футбола, другият - има всичко, включително вече и световна купа. Аргументи и за двамата - колкото искате.

ЛеБрон е четирикратен шампион на NBA (с три отбора, както споменахме), Майкъл - шесткратен, само с Чикаго Булс. Единият играе от 18-годишен в лигата, не е минал през колежанския баскетбол. И от деня, в който цялата истерия и олелия, че Кливлънд изтегля един вундеркинд през 2003-а, никога Джеймс не е разочаровал. Той е добър от първия до последния си засега, 20-и сезон в NBA. Постоянен като счетоводител в германска фирма.

Джордан е олимпийски шампион още като колежанин (после и с оригиналния Дриймтим от 1992-ра), а след това е избран в драфта от един от най-слабите тогава отбори. Влиза в Чикаго Булс с очакванията, че е добър, но без големи надежди в един безнадежден тим. Това е през 1984-а. Точно 14 години по-късно Майкъл с номер 23 е смелил в месомелачката на егото, суперкласата и плашещата си амбиция един куп супериграчи, с които лигата е пълна. По реда си минават залязващите, но все още гигантски Лари Бърд и Меджик, убийствените типове от Детройт с Айзея Томас, Чарлз Баркли, дуото Малоун и Стоктън в Юта, Дрекслер, Робинсън, Юинг... Шест титли, при това с прекъсването от близо година и половина, за да играе бейзбол.

ЛеБрон за 20 сезона също победи всички, но почти винаги с отбор около себе си, събран за титла. Това е използвано за нещо като бухалка срещу него. Но е неоспоримо, че и двамата са лидерите на тези тимове, като особено в случая на Майкъл, това е очеизвадно.

И днес повечето специалисти, особено от по-старото поколение, са категорични - никога не е имало, няма и няма да има друг като Джордан.

Човекът, изстрелял NBA в друго измерение. Вкарал Холивуд в нея, превърнал спорта в глобален феномен и т.н. заслуги, които не могат да бъдат отнети. Също така - няма такъв като Майкъл в спортно-технически аспект и най-вече - като хищник. Той никога не се е скрил от нито един важен мач. Няма загубени финали в лигата - шест достигнати, шест спечелени. Безбройните му изстрели със сирената, серии от кошове за обрати, отигравания на ръба на инфаркта...

Това, че е едновремено печели офанзивен играч №1 на сезона, но и най-добър защитник в лигата. И невероятната му харизма, която го превръща в икона по света. И най-вече - специфичният хъс, инстинктът на убиец, нежеланието да се примири, отношението към съотборници, граничещо с деспотизъм и арогантност... зачеркването дори на приятелства в името на победата. Джордан е победител на всяка цена.

Мнозина сочат именно това за разликата между двамата. Гледаш документалния сериал The Last Dance и виждаш онзи злодей, който не оставя никой да си почива, сбива се със съотборници, но накрая печели.

Да, днес половината от бившите му съиграчи го наричат "задник", но едновременно с това нямат съмнение, че той е най-великият.

ЛеБрон никога не е прекрачвал границата. Никога не е бил в издънка, вероятно единствената звезда на NBA, която има изцяло положителен имидж. Идеалният посланик на лигата по света. Печели, прави рекорди, има огромно влияние върху играта. Но някак няма излъчването на Майкъл, което вероятно е лесно обяснимо с другата динамика на времето. Днес по-трудно можеш да станеш такава икона, при условие, че в суперзвезда е превръщан кажи-речи всеки, който направи силен сезон или два - такива са медиите и най-вече, социалните мрежи. "Легенда" се казва лесно, звезда - ежедневно.

Казват - няма и хъса на Майкъл, не е "гадно копеле", готово да гази с лакти свои и чужди, за да побеждава. Но Джеймс и Кливлънд обърнаха сериите от 1-3 срещу Голдън Стейт на финала преди 7 години, а ЛеБрон полетя в онези мачове. Това ако не е хъс и нерви в решаващи мигове, изправен до стената...?!

И дори да не е с ореола на Майкъл, несъмнено новият рекордьор е машина за баскетбол. Вероятно най-добрият офанзивен играч - подавач и завършващ, като комбинация, в историята. Не е спортно-техническа причината, че не застава убедително на приедестала. Повече е личностна, поколенческа (гледалите Майкъл не се примиряват да го допуснат) и субективна.

Истината е, че трезвата оценка не може да ги раздели. Те са може би най-великите на две епохи.

Романтиката сякаш ни притиска да кажем - няма друг като Майкъл. Всички искат да са като Майк, както се пееше в песничката от "Космически забивки". От Москва до Ванкувър носеха тениски с номер 23 през 90-те, това наистина промени глобалният поглед към NBA и играта баскетбол. Това е времето разделно на този спорт - ерата на Джордан. Най-голямата спортна икона на последните 50 години в който и да е спорт, без никакво съмнение.

Но също така фактологията изисква, когато говорим за най-велик баскетболист в историята, да споменем имена като Бил Ръсел с неговите удивителни 11 титли, великите Уилт и Карийм, епохите Меджик и Бърд. Естествено - Коби Брайънт.

Точно Коби е най-близкото нещо до Джордан като манталитет, свръхмотивация и амбиция, и инстинкт на "убиец" в спортен смисъл. Мнозина са на мнение, че спорът за GOAT е точно Майкъл срещу Коби, не Майкъл срещу ЛеБрон. Всъщност - колкото хора, толкова и мнения. Спор без край.

Но цифрите, статистиките и рекордите не дават шанс да оставиш Крал Джеймс встрани от този неизбежен разговор. Неизбежен и безграничен.

Никой никога няма да убеди другите около него в правотата си. След 20 години може да има и ново име в такава дискусия.

Дотогава изглежда ще чуваме основно две - Майкъл и ЛеБрон.

 

Най-четените