Лионел Меси винаги е демонстрирал неповторим усет да намери точния момент за всяко свое действие на терена.
Магьосникът знае идеално кога и какво да направи с топката и го е доказвал безброй пъти през невероятната си кариера. Но в кариерата на един футболист има и големи решения, които не се взимат на терена.
Пред такова решение беше изправен Меси, когато спечели световната титла в Катар в края на 2022 г. - и беше донякъде изненадващо, че не избра тъкмо тогава да се откаже от националния отбор.
Геният тъкмо беше превъртял окончателно футбола и статутът му на №1 на всички времена трудно можеше да се оспори. След като беше преодолял толкова трудности и разочарования с екипа на Аржентина, той си заслужи възможно най-щастливия финал.
Но Лео не беше готов да сложи края. След като беше спечелил Копа Америка и световното първенство, вече нямаше такова напрежение върху плещите му. Толкова се забавляваше в мачовете на Аржентина, че не искаше да си тръгне.
Беше постигнал своя върховен момент на слава, но нямаше да му се наслади напълно, ако се беше отказал още тогава.
"Обичам футбола и това, което правя. Харесва ми да съм част от националния тим и да бъда с групата. Бих искал да се насладя на още няколко мача като световен шампион", обясни Меси.
Но вече не просто навъртя още няколко двубоя, а постигна и много повече.
18 месеца след като вдигна световната купа в Катар, той изведе Аржентина до втори пореден триумф на Копа Америка.
Някога лидерските му качества бяха поставяни под съмнение, но ще остане в историята като един от най-успешните капитани на национални отбори.
Меси вече е и най-титулуваният футболист на всички времена със своите 45 трофея. Ще се заеме ли да преследва още един?
Суперзвездата навърши 37 години, но следващите световни финали са само две години напред в бъдещето.
На 39 Меси няма да е най-старият, играл на световно първенство, а и очевидно все още не е загубил магията си.
Но ако трябва да сме честни, ще бъде грешка на остане част от Аржентина до 2026 г.
Легендарният му статут отдавна е гарантиран, но защо му е да рискува да го опетни? И да се превърне в тежест за останалите, подобно на Кристиано Роналдо?
Двамата с Роналдо са много различни характери, но ги обединява неутолимата жажда за още и още успехи. Затова и са постигнали толкова много.
Само че нестихващата амбиция на Кристиано се превърна в проблем не само за него самия, но и за Португалия. 5-кратният носител на "Златната топка" е заслепен от непоколебимата вяра в собствените си възможности.
За всички около него беше ясно, че е време да се откаже от националния отбор и да си остане в Саудитска Арабия още след Мондиал 2022, но нито най-близките му, нито някой друг е способен да му повлияе.
Затова наблюдавахме Роналдо по терените в Германия през последния месец, когато той остана без гол и по-скоро пречеше на Португалия да разгърне потенциала си.
Селекционерът Роберто Мартинес трябва да поеме част от вината в случая, тъй като се държи твърде угоднически към голямата си звезда.
Той беше човекът, който трябваше да постави интересите на отбора над тези на един конкретен футболист, но не го направи.
Доверието към Роналдо беше на 100% до самия край и той не беше изваден от игра и в злополучния четвъртфинал срещу Франция, докато на скамейката чакаха играчи като Диого Жота и Гонсало Рамош.
Кристиано няма как да преглътне отказване от националния отбор или дори само приемане на поддържаща роля и оставане на резервната скамейка.
В резултат обаче започна да се превръща в посмешище и да радва критиците си, които не му спестиха подигравките след пропуснатата дузпа срещу Словения и последвалите сълзи.
Едва ли някой истински футболен фен би искал същото да сполети и Меси.
Известно е, че като сериен победител Роналдо не умее да губи и не иска да признае, че дори легенда като него няма как да се пребори с времето.
Меси е отборен играч в много по-голяма степен и не страда от същия егоцентризъм, а съотборниците му в Аржентина подкрепят напълно оставането му в състава.
Но колкото и силно да остава влиянието на Лео в "албиселесте", неговите суперсили също отслабват.
В изминалата Копа Америка гледахме един променен Меси.
Скромният му принос се изчерпа до един гол и една асистенция в пет мача, като роля изигра и здравословното му състояние.
Звездата пропусна двубоя от груповата фаза срещу Перу, а във финала беше принудително заменен, което показа и какъв е рискът, ако остане на терена още две години.
Всеки, запознат с футбола в МЛС, ще ви каже, че травмите се превръщат във все по-голям проблем за Меси и в Интер Маями.
Различни болежки го карат да пропуска все повече двубои, а предвид възрастта му, ситуацията едва ли ще се подобри през идните сезони.
Американската лига не е толкова изцеждаща физически като водещите европейски първенства, но не ѝ липсва интензивност, а и календарът там е натоварен.
Самият футболист подчертава, че в момента целта му е да продължава да живее ден за ден и да не мисли твърде напред в бъдещето.
Лео е разяснявал и че е много самокритичен и няма да се колебае да се откаже в момента, в който почувства, че вече не помага на съотборниците си.
Казвал е обаче и че ще продължи да се състезава, докато се чувства добре, защото иначе биха му липсвали толкова много "малки детайли" от спорта, който обича.
Разбира се, Лионел Меси си е извоювал правото да не се съобразява с никого при решението си докога да играе - но за момента изглежда, че оставане до Мондиал 2026 ще бъде грешка.
Не че ще му е лесно да се сбогува с националния отбор. "Винаги го има страхът, че всичко ще приключи окончателно", сподели той наскоро.
Също толкова голям обаче трябва да е и страхът, че ще повтори случая с Роналдо.
Годините лека-полека натежават и на Меси ще му е все по-трудно - но да се надяваме, че още веднъж ще прояви умението си да уцелва най-точния момент.
И ще постави точката на своята кариера, преди да се е превърнал в тежест.
