Манчестър е син. Ако случайно някой не го е разбрал в последните години, то в неделя Пеп Гуардиола и неговите "граждани" го демонстрираха по безцеремонен начин на "Олд Трафорд".
В дербито, в което Юнайтед трябваше да даде всичко от себе си в знак на почит към най-голямата си легенда - сър Боби Чарлтън, който миналия уикенд почина на 86-годишна възраст, се превърна в мач, който разкри абсолютно всички слабости на "червените дяволи" в ерата на Ерик тен Хаг.
Двубоят, всъщност, не започна зле за домакините. Юнайтед стоеше добре на терена в първите няколко минути, но след отсъждането за дузпата и първия гол на Ерлинг Холанд всичко се промени.
Появи се пословичната липса на хъс и желание за победа, за която Тен Хаг неведнъж е говорил. Играчите на "червените дяволи" изглеждаха унили, предали се, сякаш бяха наясно, че Сити не е Брентфорд, че да си позволяваш лукса да допускаш попадение първи и едва след това да започваш да играеш в търсене на обрата.
Видя се и огромната разлика между нивата, на които се намират двата отбора. "Гражданите" имат своя стил на игра. Когато искат, могат да набутат който и да е отбор в собственото му наказателно поле. Могат да държат топката в свое притежание в продължение на минути, карайки феновете си да се забавляват и да огласят с радостни възгласи "Олд Трафорд".
Могат и да приемат играта в своята половина и с няколко бързи действия да се озоват пред противниковата врата и да наказват опонента си в най-важните моменти - като в началото на втората част, например, когато дойде вторият гол на Холанд, който тотално уби интригата в мача.
Докато в Юнайтед няма и помен от това. Никой от феновете на Юнайтед не знае точно каква е тактиката на Тен Хаг. На моменти отборът играе по-объркано от при Рагник и Солскяер и по-грозно от най-защитните тактики на Моуриньо и Ван Гаал.
"Червените дяволи" на няколко пъти стигнаха до положения пред Едерсон, но се показа и че не притежават и достатъчно класа в краката си. Пропуските на Расмус Хойлунд и Маркъс Рашфорд просто доказаха, че приликата на датчанина с Холад е само в сходството на фамилиите им и че нещо с Рашфорд е тотално сбъркано.
Английският нападател има едва един гол в последните си 15 срещи, страх го е да влезе в каквото и да е физическо единоборство, а в дербито се видя, че вече няма предимство пред противниците си и в графата "линейна скорост".
И докато Холанд се отказа да търси хеттрика си, за да подсигури успеха, подавайки нан Фил Фоудън за третия гол на Сити, Скот Мактоминей, явно, се е помислил за Пеле след няколкото си гола на клубно и национално ниво този сезон и стреля откъдето му падне, вместо преди това да се огледа за непокрит свой съотборник.
Затова и още след десетия кръг Юнайтед изостава на цели 11 точки от лидера Тотнъм и на осем от зона "Шампионска лига".
Тен Хаг се оплаква от многото контузени в състава си. През лятото Юнайтед пръсна още 200 милиона евро за нови футболисти, но някак си в началото на кампанията се оказа с централна двойка бранители от завърналия се в състава по спешност, но вече без капитанска лента, Хари Магуайър и 35-годишния Джони Еванс.
Слабо планиране, меко казано. Особено след като в предишните две лета си платил общо 100 милиона за Рафаел Варан и Лисандро Мартинес, които ако не са наказани или контузени, са податливи на грешки.
И най-лошото е, че вината не е у Тен Хаг или футболистите. Нещо генерално куца в клуба.
Не може нито един от мениджърите в последните десет години да не успя дори да доближи Юнайтед до лидерската позиция във Висшата лига и вината да е само тяхна.
Не може нито един футболист в този период да не успее да се открои за повече от моментно изригване, така че феновете да си кажат: "Най-накрая отново имаме играч от световна класа в отбора си."
Наскоро излезе документална поредица за Дейвид Бекъм. Къде е модерният Бекъм на Юнайтед? Къде е човекът, който да може да обедини феновете по примера на сър Боби? Няма ги и това не е само вина на мениджъра или на футболистите по терена.
Със сигурност, в клуба има много въпросителни след сделката със сър Джим Радклиф, който купи 25% от Юнайтед и се очаква да поеме цялата спортно-техническа дейност на "Олд Трафорд".
Очакват се сериозни промени в Юнайтед, но дори това не може да ощастливи привържениците на "червените дяволи", тъй като в последните години станаха свидетели на много промени и нито една от тях не проработи истински.
Единственото положително нещо за Юнайтед от дербито със Сити бе представянето на Андре Онана, който спаси отбора си от ново унижение на "Олд Трафорд". И е важно да се отбележи, особено заради крайните критици на камерунеца заради някои негови колебливи изяви в началото.
Но само с вратар не става. А и всички знаят, че щом стражът ти е най-добрият футболист при загуба с 0:3, значи, че нищо не си играл.
Трябват кардинални промени в Юнайтед. И най-лошото е, че не е задължително те да започнат със смяната на треньора. Видяхме, че това не променя нищо.
Време вече няма. Феновете няма да изтърпят още едно десетилетие без титла. Нужни са действия.
А дотогава Манчестър ще продължи да бъде син.
