26 октомври 2020 г., приблизително 20:00 ч. местно време. Джосеп Бартомеу: "Оставка ли? Даже не съм мислил за това. Имаме добър отбор и добър треньор, който гради нов проект. Вярвам, че ще спечелим трофеи през този сезон."
24 часа по-късно. Бартомеу: "Подавам оставка."
Такъв си е той - дори и последното му решение на "Камп Ноу" дойде с голяма доза несигурност, недомлъвки и никакъв авторитет.
Но това беше ежедневие за боса на каталунците по време на управлението му. Спомнете си как изгони Ернесто Валверде - един добър треньор, който изтръгна най-доброто от себе си в Барселона, но не успяваше да се справи с разбалансирания (най-вече възрастово) отбор. Тимът изпадна в криза още в началото на 2019 г., но Валверде запази работата си през лятото само за да бъде уволнен в средата на следващия сезон 2019/20 след мач с Атлетико, в който Барса, може би, показа най-добрия си футбол от шест месеца. Защо точно тогава? Защото така реши Бартомеу.
Ще се спрем и на неотдавнашния пример с напускането на Луис Суарес. Уругваецът даде много на клуба, но в последните два сезона наистина формата му не беше върхова. Няма как да е - годините оказват своето влияние.
Но той е легенда, която заслужаваше по-специално отношение при напускането на клуба.
Самият Суарес усещаше, че дните му в Барса са преброени, но нямаше как да предполага, че ще научи от вестниците, че вече е ненужен. Защо не се сбогуваха с него така, както повеляват неписаните закони във футбола? Защото Бартомеу така прави бизнес.
По такъв начин и си тръгна той, въпреки че почести не му се полагат. Първо даде голяма пресконференция, на която изчерпателно обясни нежеланието си да подава оставка. А на следващия ден си тръгна сякаш е обмислял оттеглянето си от месеци.
Ако обаче внимателно надникнем в дълбините на задкулисните игри на президента, ще можем по-лесно да разберем противоречивото му поведение. Истината е, че той се бе вкопчил в поста като удавник за сламка, но се стигна до момент, в който спасение нямаше.
Когато бяха събрани и преброени гласовете за вот на недоверие, следващата стъпка към оставката беше референдум.
Той беше насрочен за 1 ноември, но Барселона (разбирай Бартомеу) поиска от каталунските власти да отложат датата. Привидно - от съображение за сигурност по време на пандемията. Искането обаче бе отхвърлено. Така директорите на Барса нямаха избор и в понеделник трябваше официално да утвърдят датата на референдума по протокол.
Лесно може да се предположи за какво искаха отсрочка - за пазарлъци, приобщаване на лобита и кампания за набиране на по-голяма подкрепа.
През цялото време Бартомеу демонстрираше увереност. Държеше се като банкер, изправен пред фалит, който знае как да го избегне. Но когато нещата отидоха по дяволите, той разумно реши да не влиза в историята като първият президент на клуба, отстранен след вот на недоверие. И подаде оставка.
Не "фалира" даже и в последните си думи: "Напускането след 2:8 беше най-лесното нещо на света, но кой щеше да убеди Меси да остане?". Ако сте фен на Барса, със сигурност този човек ви е крайно антипатичен, но не можете да отречете, че наистина притежава отлично чувство за хумор.
Какво следва?
В момента почитателите на Барселона се чувстват така, сякаш са спечелили битка. Но при цялата необходимост от оставката на Бартомеу, тя не е решението на всички настоящи проблеми. По-точно - решава текущите и отваря някои нови.
Сега клубът живее едновременно в две паралелни реалности. Едната е дългосрочната. В нея напускането на президента означава връщане към традиционните ценности на клуба. Връщането към корените и към Ла Масия. Школата е в упадък, който започна още при Сандро Росел. След него дойде Бартомеу, който продължи политиката му да се дава приоритет дори на чужди средняци (по скалата на Барса) пред юношите на клуба.
Фаворитът в предстоящите избори Виктор Фонт обаче, както и любимецът в сянка Жоан Лапорта (който вече беше президент и назначи Джосеп Гуардиола за треньор), имат противоположни възгледи за граденето на отбора и смятат, че възпитаниците на академията са най-солидният фундамент за бъдещите успехи.
Новият президент на Барса ще поеме коренно противоположен курс и в трансферната политика.
Бартомеу беше просто ужасен в управлението на парите (раздута ведомост, провалени сделки, съмнения за измами), но беше силен в изкарването им. При него Барселона за първи път оглави класацията на Deloitte - и то не след историческия требъл, а на фона на кризата при Валверде. В контекста на тежката икономическа криза и продължителния спад на приходите (минус 200 милиона евро годишно в сравнение с бюджета на клуба за миналата година), доверието към юношите може да не е само връщане към корените и философията, а наболяла необходимост.
В краткосрочен план отборът ще бъде изправен пред катаклизми. Това е повече от сигурно. А особено трудно ще бъде за наставника Роналдо Куман.
Нидерландецът бе избор на Бартомеу, който му повери преструктурирането на клуба. Това означава, че всяка негова стъпка ще се следи под лупа и всеки негов неуспех ще предизвиква яростни критики. Фонт вече открито заяви, че ако спечели изборите, ще уволни Куман, независимо от резултатите. Абсолютно деструктивна позиция, която не само че демотивира треньора, но и убива авторитета му в отбора и дезориентира играчите.
А Куман така или иначе вече има трудни отношения със звездите си.
При назначаването на новия треньор той привика на разговори първо ветераните. Суарес, Ракитич и Видал вече не са на "Камп Ноу", но Меси и Бускетс останаха. И двамата обаче не изглеждат като големи почитатели на треньора, който е известен със своя твърд характер и авторитарен стил на управление в съблекалнята. Това не е задължително нещо лошо, но за подобен стил като този се изисква подкрепата на ръководството. Сега даже няма такова, а след изборите... Ако спечели Фонт, вече стана дума каква съдба очаква специалиста.
Отделно резултатите му до момента са доста колебливи и би било изненада Барса да посрещне Нова година с бившия съотборник на Ицо Стоичков от "дрийм тима" на Кройф като наставник на Меси и останалите.
Напускането на Бартомеу има още една важно последствие. То засяга Меси.
Суперзвездата имаше конфликт първо със спортния директор Ерик Абидал, а след това и с президента. Желанието на Лео да си тръгне от Барселона до голяма степен бе продиктувано от управленската криза в клуба. В този ред на мисли, фактът, че Бартомеу не си тръгна през март 2021-ва, а пет месеца по-рано, може да се окаже от огромно значение. Ако следващият президент иска да задържи Меси (а той няма как да не иска), тогава ще му бъде по-лесно да го убеди. През март-април догодина Лео вече можеше да има споразумения с друг клуб, а сега новият бос ще има достатъчно време да го убеди да остане в своя футболен дом до края на кариерата си.
Ако това наистина се случи, историята ще запомни оставката на Бартомеу като нещо историческо, въпреки че ловкият схемаджия избегна историческото унижение да е първият свален след вот на недоверие. И не пропусна да изтъкне, че Меси е останал благодарение на него.
