Завръщането на Кристиано Роналдо в Манчестър Юнайтед изненада много от феновете. Изненада и част от ръководните фактори в Ювентус, които панически тръгнаха да му търсят заместник и в последния ден от трансферния прозорец си взеха обратно Мойзе Кийн под наем.
Но докато Макс Алегри постепенно напипва печелившата схема и набора от футболисти в Торино, на "Олд Трафорд" всички прожектори са насочени към фигурата на Роналдо.
Усещането е неприятно, защото в последните години Юнайтед твърде често се намираше в тази ситуация. Не бе отдавна времето, в което Оле Гунар Солскяер бе принуден да се раздели с многомилионната инвестиция, наречена Ромелу Лукаку, защото не пасваше на стила му.
Същото може да се каже и за Златан Ибрахимович, който въпреки всичките си голове, правеше играта на Юнайтед еднотипна. Дори отмъкнатия под носа на градския съперник Сити Алексис Санчес се превърна в тотален провал, защото качествата му не бяха съобразени със стила на игра.
Завръщането на Роналдо върна оптимизма по трибуните.
Пол Погба също започна ударно сезона. Мейсън Грийнууд и Джейдън Санчо изглеждаха като бъдещето на Юнайтед по крилата. В добавка, очакваше се и завръщането на Маркъс Рашфорд от контузия.
Решението да бъде задържан Единсон Кавани също заслужава похвали. Уругвайският нападател е пример за всеки млад централен нападател, като не само е ефективен пред гола, но и дава всичко от себе си при пресирането на противника и работата в по-задни позиции.
Роналдо не го прави. Той е голова машина, но не може да отваря пространства за младите и напористи таланти. Португалецът обича да се изтегли леко вляво, да поеме топката, да разиграе със съотборник, след което тя да му бъде върната в удобна позиция за удар.
Присъствието му в предни позиции отслабва пресиращата мощ на "червените дяволи". В комбинация с фигурата на Погба, който си дава неимоверно повече усилия в креативен, отколкото в дефанзивен план, Юнайтед се превръща в много уязвим към противниковите атаки.
За разлика от Грийнууд и Санчо, които са инвестиции за бъдещето, с привличането на Роналдо успехите трябва да бъдат постигани сега, на момента. Младите имат време да дадат своя дан, но феновете се надяваха, че завръщането на португалеца най-накрая ще донесе и някой трофей.
"Червените дяволи" са "на сухо" от 2017 година, когато с Жозе Моуриньо начело направиха дубъл, печелейки Лига Европа и Купата на лигата.
Солскяер прави редица грешки начело, а след погрома с 0:5 от Ливърпул през уикенда феновете почти категорично са се настроили против него. И колкото и още време да се задържи на "Олд Трафорд", задачата му ще бъде само една - как да изстиска най-доброто от отбор, който разполага с Кристиано Роналдо.
36-годишният португалец започна ударно и набързо наниза няколко гола, включително и победния за обрата с 3:2 над Аталанта в Шампионската лига, но консуматорската му природа не се вписва напълно в концепцията на Юнайтед от последните години - с бързите подавания и играта на контри зад противниковата отбрана.
В допълнение, Роналдо хвърля и сянка върху Бруно Фернандеш, който в продължение на година и половина бе голямата звезда на Юнайтед. Но след завръщането на сънародника му бледнее, както често се случва и в националния отбор на Португалия.
Опасението на част от феновете, че Юнайтед ще се превърне в прекалено зависим от формата и настроението на Роналдо, се превръща в реалност.
Разбира се, изобщо не е невъзможно Юнайтед да заработи и с Кристиано в редиците си. Просто трябва да намери баланса между това да държи щастлив суперзвездата си и това кое е най-доброто за отбора.
През последните години "червените дяволи" на няколко пъти трябваше да решават подобни задачки-закачки и невинаги се справяха с това. Сега отново трябва да го направят, но тежката работа май ще остане за наследника на Оле, чиито дни на кормилото изглеждат преброени.
