Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Търсачът Мюлер: Най-недооцененият играч в модерния футбол

Изглежда Мюлер не е напълно оценен, защото точната му позиция на терена остава не съвсем изяснена, а статистиката не може да отчете големия му принос в играта без топка Снимка: Getty Images
Изглежда Мюлер не е напълно оценен, защото точната му позиция на терена остава не съвсем изяснена, а статистиката не може да отчете големия му принос в играта без топка

Томас Мюлер е бил определян по много различни начини, но само две думи му подхождат в пълна степен: световна класа.

Да го подценяваш по какъвто и да е начин само защото понякога изглежда малко непохватен е като да отречеш мощта на Тиранозавъра рекс, защото е имал къси ръце.

Един играч не може да събере 116 гола и 144 асистенции в Бундеслигата, да грабне 8 титли на Германия, 5 купи на страната и Шампионската лига, без да бъде на върха на хранителната верига. Просто не е възможно.

Основният дебат за качествата на Мюлер продължава да се върти около неговата малко неизяснена позиция на терена. Юношата на Байерн, прекарал цялата си досегашна кариера в отбора, разви собствен стил, който вече над десетилетие обърква анализаторите и съперниковите играчи. Той не е нито чист централен нападател, нито втори нападател, нито атакуващ халф, нито крило - но по малко и от четирите и същевременно нещо много повече. Самият Мюлер се определя като "раумдойтер" - търсач на пространства, който не е вързан за конкретна позиция и търси свободните зони в противниковото поле.

"Не обичам да бъда класифициран като нападател, не се виждам като такъв", обяснява Мюлер, който се присъедини към Байерн още 10-годишен през 2000 г. и направи дебюта си в Бундеслигата на 18. "Обичам да съм активен в пространството зад халфовата линия на противника. Там наранявам съперника най-много. Аз съм смесица между халф и нападател. Аз съм "раумдойтер". Въпрос на инстинкт е".

Усетът му за гола - или по-скоро за пространството - му позволи да наниже 107 попадения в Бундеслигата между 2010 и 2019.

Само съотборникът му Роберт Левандовски и капитанът на Борусия Дортмунд Марко Ройс могат да се похвалят с повече през същия период, докато откъм асистенции никой не може да достигне Мюлер.

Над една трета от тези асистенции от 2014-а насам са били тъкмо за Левандовски, който е признавал колко е важен Мюлер за неговата игра. "С него е по-лесно, много ми помага и се допълваме много добре. Томас винаги навлиза към противниковата врата с много движение. Когато играе, винаги имаме още един човек в наказателното поле, така аз имам повече пространство и не съм сам срещу двама или трима противници".

Основните механики в играта на Мюлер изглеждат простички - бързи пасове, малко на брой докосвания на топката, пробиви и включвания в точните моменти и смъртоносно завършване на атаките. Дяволът обаче е в детайлите.

Възползвайки се от позиционните ограничения на защитниците, футболистът с номер 25 дебне на ръба на засадата, но много рядко остава зад защитата - по веднъж на всеки два шампионатни мача.

Бившият национал със 100 мача за Германия, автор на 10 гола на световни първенства и първенец на Мондиал 2014 броди свободно в половината на противника и чака своите възможности да се освободи на изгодна позиция. 

"Ключът е в нацелването на точния момент между подаващия и този, който нахлува в правилната зона", обяснява Мюлер. "Има опасни зони във футбола, които, стига да ги изучиш, узнаваш как могат да наранят противника най-много. Често става въпрос за включвания между линиите в точния момент. Това винаги е била една от най-силните ми страни: позиционната ми игра без топка между линиите и в тези дълбоки зони във финалната третина. Всъщност няма нищо кой знае колко мистериозно в това".

Мистерия може и да няма, но майсторство? Без съмнение.

Когато е най-опасен, Томас Мюлер играе с гръб към вратата или отстрани по някой от фланговете. Притежава невероятно умение да предусеща развитието на играта и да променя нейния развой, като предостави на съотборниците нова опция за пас. Играл е пред някои от най-изкусните подавачи във футбола, но често набелязва отворените зони по-добре и от тях, или поне ги набелязва първи. 

"Опира до пласиране, бързо мислене и увереност във възможностите", продължава с обясненията си той. "Не бих казал, че съм необикновен. Единственото необикновено в мен е цялостният ми профил. Имам добра техника, но не съм голям дрибльор. Има нападатели, които стрелят по-добре или са по-бързи. Необикновеното е, че въпреки слабостите си, аз стигнах до топ ниво заради други аспекти от играта ми, които явно са добри".

Футболистът има свое обяснение защо хората рядко го поставят сред най-изтъкнатите футболисти на неговото поколение, въпреки постиженията му.

"Това изглежда никой не разбира. Вместо да помислят какъв футболист съм всъщност, те се питат как може такъв играч да бъде в толкова успешен отбор от Бундеслигата, а не в "нормален" отбор в Германия, как може да бъде голмайстор на световни първенства и други такива неща. Но не се питат защо".

Главна причина изглежда е, че просто няма точна статистика, която да измерва приноса на Мюлер. Въпреки че показателите му от 295 гола и 224 асистенции в над 800 срещи за клубен и национален отбор са впечатляващи, магията на неговата игра без топка, на позиционирането и предвиждането на играта, няма как да се измери.

Затова този "раумдойтер" на Байерн от световна класа може и да се окаже най-недооцененият футболист, на когото имаме шанса все още да се наслаждаваме.

Но и който ще продължи да бъде лекомислено пренебрегван от неспособните да разберат играта му.

Най-коментирани

Най-четените