В началото на 2012 година Христо Стоичков пое първото си предизвикателство на клубно ниво в България, оглавявайки Литекс.
Ловчанлии бяха актуалният шампион на страната, Любослав Пенев пое националния отбор, бюджетът на клуба бе намален драстично и под добре познатата фраза "Пари нема - действайте" собственикът Гриша Ганчев трябваше да погледне към школата.
Тогава от академията излязоха Георги Миланов, Антон Недялков, Кирил Десподов, Симеон Славчев, Румен Руменов и Никола Колев. Това е и последният път, в който една школа изважда толкова талантливи играчи, част от които бяха продадени за милиони в чужбина, други са още важна част от националния отбор и в момента.
Оттогава изминаха повече от 10 години. Същите тези момчета играеха атрактивен футбол и правеха кефа не само на оредяващата публика под Покрития мост, но и на неутралните фенове.
Вярно, в този период Литекс не записа призови класирания, но продаде Георги Миланов на ЦСКА Москва за 7 млн. лева и Симеон Славчев на Спортинг Лисабон за 5 млн. лева.
Две от изброените по-горе момчета минаха през ЦСКА след пристигането на Гриша Ганчев, пробваха късмета си в чужбина, а сега са основополагащи в състава на Лудогорец.
Не без основание "червената" общественост недоволства не само заради липсата на сериозни резултати, но и от почти пълната липса на талантливи българи в редиците на ЦСКА.
Повече от всякога "червените" имат нужда от школата на Литекс. Но за съжаление в последното десетилетие тя просто спря да функционира.
Или поне не по начина, по който работеше преди.
И горе-долу оттогава България не може да продаде качествено футболист в чужбина. Този аналог може да звучи странно, но е абсолютен факт.
Загърбена ли е школата за ЦСКА, защо не дава нужните резултати, липсват ли правилните хора - всички тези въпроси трябва да бъдат отговорени от ръководството.
Вместо това, основна роля на "Българска армия" имат Тибо Вион, до скоро Жеферсон, както и други играчи със съмнителни качества.
Резултатите също не са особено впечатляващи. В Левски вече берат плодовете от налагането на младите играчи - с Пламен Андреев, Андриян Краев, Патрик-Габриел Галчев, Марин Петков.
Там обаче имаше треньор с правомощия и ситуация на нужни икономии. Две в едно.
В ЦСКА няма нито сериозни дупки в бюджета, нито треньор с правомощия. Независимо дали името му е с българско или сръбско окончание.
Няма и изгледи нещо в политиката с младите да се промени. По всичко личи, че за да се случи такова нещо, ще е нужен катаклизъм. А началото на сезона си даде достатъчни индикации за необходима промяна.
Но явно това все още не е достатъчно.
