От идването на Гриша Ганчев на "Българска армия" изминаха 8 години.
Времето лети безмилостно, но в Борисовата градина сякаш е спряло. С пристигането на Ганчев бяха свързани надеждите за светло бъдеще на "червените" фенове. За връщане на стария блясък, за титлите, за големи евровечери. Равносметката досега - ЦСКА е абониран за мястото на първия подгласник и взе две Купи на България за разкош.
И макар гласът на Йорданка Христова на всяко домакинство да пее за "сърца милиони на шампиони", децата, родени след последната титла на ЦСКА, през есента ще бъдат в девети клас.
От 2015 година насам през треньорската скамейка на "червените" минаха хора с най-различни профили. От тотални любимци на сектор "Г" с полубожествен статут като Любослав Пенев и Стойчо Младенов, през доказани марки, макар и с изтекъл срок, като Люпко Петрович, напълно непознати герои като Милош Крушчич и Нестор Ел Маестро, до икони на Сърбия като Саша Илич.
Резултатът почти винаги бе един и същ - второ място, някое избухване в Европа или в турнира за Купата и толкова.
Два мандата на "Армията" получи скромният Стамен Белчев. Същото в момента се случва и с настоящия наставник Ел Маестро.
Всички треньорски опити показаха едно и също. Няма как да правиш едно нещо по еднакъв начин и да очакваш различен резултат. Нещата бяха перифразирани много точно от Стойчо Младенов в една метафора с яйцата и омлета.
В ЦСКА просто липсват играчите, които да качат тима на следващото ниво. Пристигат всевъзможни, но малцина бяха на ниво, с което да донесат добавена стойност към отбора. Тези, които ставаха, бързо бяха продадени, защото футболният бизнес го изисква. Нито един от тях обаче не остави сериозна диря на следващата си спирка. Пръв на село, след това последен в малко по-голямото село.
Останаха тези, за които ЦСКА е таванът в кариерата. И тук идва един от основните проблеми. В едни по-ранни и романтични години клубът бе трамплинът за Обетованата земя. Сега...сега е различно. Сега е идеалното място за няколко години кютане, в които да се попълни банковата сметка и да се поживее в не толкова лошата София. Питайте идващите от Еквадор, Гваделупа и Колумбия. По няколко сезона на "Армията" при това с основна роля изкараха футболисти, чието ниво е за тим, борещ се за място в първата шестица.
И макар все още да има сериозна разлика в бюджета спрямо Лудогорец, в ЦСКА се плаща добре. Просто парите ги получават неподходящите хора. А те идват всяка година. Едни идват, други си отиват, но абонаментът за второто място остава. Независимо от заблудите, които донесе последният сезон в първенството.
Проблемът на "Армията" не е поредният треньор, бил той Илич, Белчев, Пенев или Акрапович. След тях ще се нареди и Йевтич. И следващият. А проблемът са яйцата. И вероятно Ганчев трябва да смени доставчика. Иначе феновете в Борисовата градина ги чака още много от същото.
