Смущаващо е колко бързо надеждите за ново начало в ЦСКА се превърнаха в кошмар за фенове, ръководители, треньори и играчи на "Армията".
Бурните събития в Борисовата градина, започнали още в края на миналия сезон, неизбежно се отразиха на цялата клубна структура и доведоха до преходен период, в който клубът търси нова идентичност на терена и извън него.
Смяната на собствеността дойде с обещания за различен начин на работа, чистка сред разочароващите футболисти и по-мъдър подход при подбирането на техни наследници. Едва ли обаче и най-големите песимисти са очаквали ЦСКА да изглежда като в последните си два мача.
Загубата от ЦСКА 1948 в баража за Европа трябваше да бъде дъното, след което "армейците" да започнат изкачването си нагоре.
И в първия кръг от новия сезон те показаха достатъчно обнадеждаваща игра, макар да загубиха от хегемона Лудогорец. Дебютът на новия треньор Томислав Стипич дойде при закъсняла селекция и неизбистрен състав, но въпреки това отборът се опълчи на шампиона и загатна, че има потенциал.
После дойде победата над Хебър - достатъчно солидна, макар и постигната без блясък.
Продължаваха да се очакват нови попълнения, които да дадат скорост на кампанията и надеждите бяха работата на Стипич тепърва да си проличава, а тимът да прогресира и да придобива по-ясен облик.
Срещите със Спартак Варна и Славия обаче бяха такова сгромолясване, каквото ЦСКА рядко е претърпявал в историята си.
Най-страшното в тези два мача, загубени с общ резултат 0:4, даже не са самите поражения. Представянето на ЦСКА беше такова, че "армейците" можеха да получат доста повече голове и да загубят с някаква нечувана разлика - и то от новак в елита като Спартак и от средняк като Славия, завършил десети през миналия сезон.
Разграден двор в защита, стихиен и безпомощен в атака, този ЦСКА сякаш тотално отсъстваше от терена в големи периоди от двата двубоя.
Представянето е не просто безидейно, но и бездушно, за което не важат никакви оправдания със смяната на собствеността, новия треньор, закъснялата селекция и т.н. Футболистите играят вяло и без желание в моментите, когато трябва да оправдаят статута си на титуляри в клуб с амбиции да печели трофеи.
Феновете в червено не прощават такова отношение и гневът им ще бъде усетен, когато те се завърнат на стадиона. В този клуб търпение не се е проявявало и към много по-реномирани футболисти и треньори при много по-приемлива игра от сегашната.
През първото полувреме вчера даже самите футболисти на Славия изглеждаха стъписани от лекотата, с която създаваха положения пред Густаво Бусато.
Единствено вратарят на "червените" се представи на ниво и направи чудеса от храброст, за да не получи 3-4 гола още до почивката. Срещу варненския Спартак картината беше сходна и предизвика много въпроси за работата на Томислав Стипич през подготовката.
Липсата на сработеност е обяснима, но ЦСКА въобще не прилича на отбор и това е отговорност на треньора.
Босненецът няма да се задържи още дълго на поста, ако не намери магическа пръчка, с която да преобрази тима в следващите мачове с Арда и Ботев, а после и за дербито с Левски.
Проблемът е, че поредно треньорско уволнение няма да донесе решения, а само още повече проблеми на "Армията". Директорите Стоян Орманджиев и Филип Филипов също все по-често са призовавани да понесат своята отговорност, което би означавало само едно - изцяло нов ръководен екип.
Кой точно назначава и уволнява този ръководен екип остава загадка. Или поне публична тайна.
Новите собственици продължават да стоят в сянка и да не се афишират, затова само можем да гадаем за мислите и намеренията им. А фенското недоволство тепърва ще расте и публиката все повече ще изисква босовете да излязат на светло и да обяснят какво се случва и какво смятат да правят.
От фамилия Папазки и техния съдружник Данаил Илиев (собственик на мистичния "Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука", който притежава клуба) не се е чула нито дума за ЦСКА. А вярната фенска маса заслужава по-различно отношение.
Доскорошният собственик Гриша Ганчев не остави добро наследство откъм спортно-технически потенциал и може би някой трябва да излезе пред публиката и да каже истината - че ако "червените" наистина са тръгнали по пътя на тоталната промяна, нещата няма да се оправят скоро.
И няма да са достатъчни споменатите от Филип Филипов три трансферни прозореца, за да се изгради стойностен отбор.
Каквито и решения да бъдат взети, изглежда за ЦСКА тепърва предстоят тежки месеци.
А вместо да мислят за титлата, привържениците ще трябва да гледат как любимият им отбор затъва все по-дълбоко.
