Без значение в коя част от годината, световното си е световно. То парализира всичко останало и за един месец е притегателна сила в света на спорта. Празник!
В България само можем да си повтаряме: "И така отново след четири години", подозирайки, че нищо няма да се промени. Да търсим причините за успех и провал в миналото и да си задаваме въпроси, на които няма отговор с достойна аргументация.
В същото време всеки от нас ще си избира кого да подкрепя: Бразилия - заради магията на терена, Аржентина - заради Лео Меси, Франция - заради новото поколение звезди, Англия - защото сме фенове на Висшата лига, или някой друг. Вече свикнахме, макар тайно да се надяваме, че някога нещо ще се промени.
Какво обаче трябваше да стане, за да може в Катар сега да гледаме националите?
Използваме повода, за да погледнем с чувство за хумор на ситуацията и да си представим една паралелна вселена, в която всичко за любимия ни спорт се беше наредило по правилния начин.
Започваме с това, че там - в онова далечно и различно място, не сме "лъвовете", а "трите коня".
В паралелната вселена Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров вече са поели контрола над БФС отдавна, а голяма част от най-добрите играчи не са действали в професионалния и личния си живот така, че накрая да ги поглеждаме с едновременно чувство на яд и умиление и през зъби да казваме: "Ех, българска работа..."
Селекционер на отбора е Ясен Петров, който освен да изглежда европейски, разбира и от футбол. Всява огромен респект с визия и знания и благодарение на второто, никога не изглежда... не смехотворно, но, да кажем, не на мястото си. Адекватно!
Кои са стартовите 11 - в легендарната, в нашата система 4-4-2, и как се развиха кариерите им, така че България да е участник на Мондиал 22:
Вратар: Николай Михайлов
Нито пламенна любовна авантюра, нито депресия, полята с обилно количество алкохол, могат да отместят вратаря от правилния път и от това на първо място да гледа спортната си форма. Още докато е в Твенте, той отказва да пътува до България, само за да дава жълти интервюта. Развива се спокойно в скучния нидерландски град, а после се изстрелва в Ливърпул и в продължение на десетилетие е несменяем под рамката. В едно интервю пред Sky Sports Юрегн Клоп дори казва: "Още като взех Митето Рангелов в Борусия, усетих, че българите са специална порода. Много се зарадвах, когато заварих Михайлов в Ливърпул".
Десен бек: Антон Недялков
Вместо от САЩ да се връща в България и да става капитан на Лудогорец, Недялков прави трансфер в Интер Маями. Оттам контакта с Дейвид Бекъм, а после и Манчестър Юнайтед. Българска инвазия във Висшата лига!
Централен защитник: Божидар Чорбаджийски
"Сигурен, надежден, стабилен, достоверен и солиден. Коефициент 1.01, че няма да допусне грешка на световното. Правете сметка!", казва по негов адрес Вили Вуцов в гостуване по телевизията за една от контролите на националния отбор, които не се гледат от чак толкова много хора. Чорбаджийски се подвизава първоначално в Серия Б, после защитава цветовете на Милан, а след Катар 2022 се очаква да премине в Манчестър Сити на Пеп Гуардиола (по препоръка на Божинов).
Централен защитник: Иван Иванов
Русия няма нито една сериозна контузия в кариерата си, а в състава на България е един от ветераните. След Базел, той прави трансфер в Борусия Дортмунд, където много бързо му лепват прякора Матиас Замер от Балканите. Успява да спечели Бундеслигата и два пъти Купата на Германия, много близо е и до трофей от Шампионска лига. Катар 2022 е последното му световно, преди да се отдаде на треньорската професия и да се прицели в това един ден да направи "трите коня" минимум европейски шампион.
Ляв бек: Георги Йомов
Една от изненадите в състава. Още преди време Ясен Петров лично се обажда на Йомов и му казва: "Знам, че мечтата ти е да си дясно крило, но ти си толкова объркано момче, че само да си ляв бек ще те оправи в живота". И твърдението се оказва пророческо. Като ляв бек Йомов няма излишно самочувствие, не се занимава с попфолк певици и остава здраво стъпил на земята. Не опитва да компенсира липсата на технически качества с разни стимуланти и се установява като един от най-силните на позицията си в Чемпиъншип. Уж, втора дивизия, ама втора дивизия в Англия!
Дясно крило: Кирил Десподов
След като прави трансфер в Каляри, българският футболист успява да се наложи много бързо в отбора и показва, че има характера и качествата за най-високо ниво. След много силен сезон, гарниран с перфектно научен италиански и отлична адаптация, той отива в Ювентус и става шампион с "бианконерите". Няколко години след това, вместо в Италия да говорят за Лео Меси от Грузия в лицето на Хвича Кварацхелия, тифозите на Ботуша разказват за Кристиано Роналдо от България.
Полузащитник: Ивайло Чочев
В живота и спорта трябва и късмет, а за халфа казват, че наистина разполага с такъв, защото няма нито една сериозна контузия в кариерата си. Още в Палермо го сравняват с Андреа Пирло, а Роберто Манчини даже го е яд, че Ивайло Чочев не се е казвал Ивалио Чечи, например, и да е италианец. Да е бил титуляр в "скуадра адзура". Истински маестро в средата на терена, който става част от доминацията на Юве в Серия А, а на Мондиал 2022 се чудят как да го спрат.
Полузащитник: Тодор Неделев
След като излиза за първи път в чужбина, нито един път не се връща в Пловдив. Някои критици даже казват, че е забравил приятелите си. Той обаче е толкова концентриран върху кариерата си, че само дава обещание един ден да се върне и да помогне на Ботев Пловдив. В красивата Каталуния Тошко намира своето място, а в Барселона се радват: "Още една достойна левачка!", нещо средно между Иниеста и Христо Стоичков. Майчице...
Ляво крило: Индиана Василев
Избрал да защитава цветовете на България, единственият му проблем в състава на "трите коня" е, че Божинов понякога му казва: "Индианец ли си, викинг ли си, тЕмплиер ли си". После някой се опитва да го поправи и да каже, че се казва "тамплиер", но Божинов вече насочил фокуса си към своето възстановяване, което е много по-дълго от това на останалите, така че изобщо не му е повече до шеги. Световно е! Работата се сериозна!
Централен нападател: Валери Божинов
Вместо да взима хеттрик от грешни решения всеки месец и отборите да се чудят как да се отърват от него, още като футболист на Манчестър Сити нападателят си печели огромно уважение. С постоянство, дисциплина и много труд, той доказва, че неслучайно още като 16-годишен е нареждан сред най-големите таланти във футбола. На Мондиала е един от ветераните, но и един от най-разпознаваемите играчи и център на медийното внимание. "Класата е вечна", възкликват фенове и журналисти, а Божинов само скромно се усмихва, за да покаже, че подобно твърдение е защитава само с действия на терена, а не с остроумно репликиране.
Централен нападател: Божидар Краев
И в паралелната вселена Краев не знае наизуст "Аз съм българче", но футболът не е висша математика. На позицията на централния нападател трябва инстинкт. Златан Ибрахимович да не би да е по-умен и да е завършил университет от Бръшляновата лига? Краев намира своето място в Байерн Мюнхен, където още от времето на Лука Тони чакат такъв тип футболист.
