Ерата на Дидие Дешан във френския национален отбор продължи твърде дълго.
Този извод можеше да бъде направен доста преди 9-головия трилър между Франция и Испания в Щутгарт.
Но паметният полуфинал от Лигата на нациите още повече подчерта нуждата от свеж поглед и различни треньорски идеи в лагера на французите.
Мачът се превърна в същинска лудост с краен резултат 5:4 за Испания, а многобройните положения и пред двете врати закономерно доведоха до дъжда от голове.
Общо 40 удара, 17 от тях точни, дават представа какво преимущество имаха нападателите над защитниците в двубоя.
И макар че се класираха за финала, европейските шампиони имат от какво да са недоволни, защото бяха на път да изпуснат преднина от 5:1, а вратарят им Унай Симон стана герой.
С поредния си унищожителен мач и с двата си гола, Ламин Ямал даде още по-сериозна заявка за "Златната топка", докато звездите на ПСЖ Усман Дембеле и Дезире Дуе не успяха да впечатлят толкова след мечтания си сезон на клубно ниво.
Килиан Мбапе беше на ниво и завърши с гол и асистенция, но всъщност дебютантът Раян Шерки беше човекът, който поведе Франция към обрат.
Впечатляващо е, че за крилото на Лион това беше първи мач с националната фланелка и той се появи едва когато ситуацията вече изглеждаше безнадеждна - но въпреки това откри головата си сметка, придаде различен облик на Франция и показа защо е свързван с Ливърпул и Манчестър Сити.
Франция имаше повече удари от Испания и в двете полувремена, но се провали в дефанзивен план, осакатена от контузиите в защита и от грешния стартов състав, избран от селекционера.
След мача Дешан побърза да се оправдае именно с несработената отбрана.
"Не съм тук, за да соча с пръст, но имам защитници, които не са свикнали да играят заедно. Въпросът беше да се намери нова защита, която не е сработена", заяви селекционерът.
"Няма да се отказвам от тази защита. Имаше смекчаващи вината обстоятелства. Но Испания е способна да бъде много ефективна, а ние също вкарахме голове", добави той.
Разбира се, смекчаващите вината обстоятелства са липсващите Жул Кунде, Уилям Салиба и Дайо Упамекано. Както и фактът, че Испания е може би най-силният национален отбор в момента.
Но тъкмо Франция измежду всички национални гарнитури притежава таланта и широчината на състава, за да се противопостави успешно на "Ла фурия", а грешките на треньора няма как да бъдат пренебрегнати.
Титулярният му състав беше рискован и се оказа фатален за крайния изход. И макар че резервите помогнаха, в отбора цареше тактически хаос твърде дълго срещу противник, който не прощава гафове при изнасяне на топката и зле подредена отбрана.
Дешан не направи смени чак до 63-тата минута, когато Франция вече изоставаше с 1:4 и се нуждаеше от чудо.
Провалилият се в дебюта си Пиер Калюлю беше за смяна доста по-рано, а Раян Шерки заслужаваше повече минути на терена и ако ги беше получил, фамозният обрат можеше да се осъществи.
Дешан предпочете и да остави Орелиен Чуамени неизползвана резерва, за да заложи на Адриен Рабио и Ману Коне като двойка дефанзивни халфове - но те не бяха в състояние да се справят с динамиката в испанския отбор.
Неподходяща тактика, лош стартов състав, закъснели смени - това са обичайни грешки на Дешан в мачове, в които Франция може да постигне повече.
Вече е известно, че 56-годишният треньор ще напусне поста си след световното първенство през 2026 г., но тогава смяната му ще е твърде закъсняла.
Славният бивш халф е най-дълго задържалият се на позицията си селекционер на Франция и пое длъжността още след Евро 2012.
Той спечели световната титла през 2018-а и Лигата на нациите преди 4 години, достигна и до финалите на Мондиал 2022 и Евро 2016.
Но е спорно дали извлича максимума от футболистите, които има на разположение.
През всички тези години Франция изглежда като националният отбор с най-голямо изобилие от класа на всички постове, а футболът, който показва, често не отговаря на потенциала на играчите.
Това си пролича и на миналогодишното европейско първенство, когато тимът разочарова с безидейното си и безлично представяне, макар че достигна до полуфиналите.
В доста мачове остана впечатлението, че именно тактиката на Дешан и избраният от него състав спъват развитието на тима. Затова най-доброто решение би било той да отстъпи поста още преди световното първенство догодина.
Зинедин Зидан отдавна чака да поеме Франция, а присъствието му със сигурност ще донесе свежест, каквато от доста време липсва във френския тим.
Дешан остави огромна следа като селекционер, но е време да осъзнае, че повече пречи, отколкото помага.
А това уникално френско поколение заслужава повече още на Мондиал 2026 - където с правилния треньор има всички основания да гледа към първото място.
