Това е рубриката на Webcafe.bg и Shell "Бензин в кръвта".
В нея ви срещаме с интересни българи, които водят динамичен живот, пътуват много или просто обичат приключенията. Тук ще намерите също и нашата селекция от пленителни места, които можете да посетите само с едно или две зареждания на колата.
За хиляди рали фенове у нас и в чужбина името на Ясен Попов е символ на атрактивно пилотиране, много скорост и добри резултати.
Ясен вече не се състезава, но запалените му почитатели ще го помнят още дълго - както заради оспорваната битка, с която той спечели националната рали титла през 2005 година, така и заради проблясъка с Ford Escort WRC в края на 90-те или пък заради тежката катастрофа, която направи в дебюта си в световния рали шампионат в рали „Монте Карло".
Тогава той и брат му Дилян Попов успяха да оглавят класирането в група N в едно най-трудните състезания на планетата, но амбициите ми приключиха в дълбока пропаст на спускането от Кол де Турини.
Как можеш да заместиш такъв пилот? И дали очакванията на феновете няма да ти тежат твърде много и да те спъват по отсечките?
Даниел Попов, който е син на Ясен, се справя повече от добре с тази трудна задача. Дани притежава същата стойка и сдържани маниери на Ясен, говори внимателно, но не бавно, подбира си внимателно думите и предпочита да каже това, което иска зад волана на състезателната кола.
Дебютът като пилот на Попов-младши в нашите ралита стана факт със Citroen Saxo, а след това стигна и до Mitsubishi Lancer Evo IX, с което постигна и първите си по-сериозни успехи.
„Естествено, че бях запален по ралитата, нямаше как да е другояче - разказва Дани. - Но в началото започнах като навигатор на баща ми, това е много полезно, имаме няколко старта заедно и отстрани можеш да видиш много неща, които ако трябва да учиш сам, ще ти отнемат повече време.
„Първото ми състезание като навигатор беше рали „Сърбия" през 2010 година, а след това стартирахме и в рали „България", което през тази година беше кръг от световния шампионат.
„И до днес помня първия си старт, сръбските отсечки са доста технични, коварни на места и навигаторите имат доста работа. Помня, че участвах с шампионския гащеризон на баща ми, който ми ставаше идеално и много се гордеех с това.
„Всъщност, трябваше да дебютирам на рали „Траянови врата" като навигатор на баща ми - допълва Попов. - Но нямах шофьорска книжка, а това е задължително, за да имаш лиценз. Бях изкарал изпита пред КАТ, но книжката ми не беше готова навреме и трябваше чичо ми да ме замества."
Всъщност Дани започва като навигатор още като 11-годишен, двамата с Ясен описват етапите, докато чичо му Дилян е зает по време на опознаването, след което в състезанието се използват записките на ученика.
И това е истински факт, не е обичайната рали раздувка, случва се през 2004 година преди старта на рали „Ю" в Сърбия.
После дойдоха стартовете с Mitsubishi-то, които обаче бяха по-скоро епизодични заради ограничения бюджет, с който разполагаше Дани.
„Да, това беше преди 4 години и не ми беше никак приятно, че точно започнах и трябваше да спирам - признава пилотът. - Но колата от група N е сериозно нещо, изисква бюджет и има разходи, нямаше как да си позволим да караме за удоволствие."
Точно преди старта на рали „България" през 2012 Дани, Ясен и Дилян трябваше да преглътнат горчивия хап от една оживена дискусия с техническите комисари.
„На техническия преглед стана ясно, че комисарите не са съгласни с това колата ни от N/4 да мине в клас R4 - обяснява Дилян, който е сред най-опитните навигатори у нас и през 2016 се върна по етапите с Дани. - Тогава R4 беше последният опит да се даде още малко сила на колите от група N, за да са конкурентни на по-скъпите и по-бързи автомобили версия Супер 2000.
„Та, на прегледа комисарите откриха, че сме оставили предпазните тръби във формата на буквата Х във вратите на колата. И казаха, че това не отговаря на изискванията за R4, но пък другите неща по колата вече не отговаряха на изискванията за група N. Наникъде.
И накрая ни пратиха в група Х, т.е можехме да се борим само за точки за нашия шампионат. И с Дани спечелихме първото място в това класиране, а той направи някои много зрелищни минавания по отсечките край Боровец."
Попов-младши се завърна за сезон 2016, макар и не за началото му, като на няколко пъти обясни това с „трябват ни още малко пари, за да довършим колата" - Peugeot 208 R2, по което той, Ясен и компания работят от известно време.
„Ако трябва да съм максимално честен, баща ми прави всичко по подготовката на колата, аз помагам доколкото мога - признава с усмивка Дани. - В това отношение съм като професионален пилот, идвам, качвам се и карам.
Но има и нещо друго, когато Ясен направи тест и после карам аз, мога да получа неимоверно ценна информация за това как стои колата, както да търся от нея, изобщо ясна ми е посоката на развитие."
Дебютът на 208-цата в рали „Сливен" тази година се оказа невероятно успешен - 4-о място в генералното класиране, първо място сред автомобилите с един задвижващ мост и първо място в класа.
„Новата ни кола е страхотна - заяви след ралито Даниел. - В сравнение с Mitsubishi-то е много по-прецизна, буквално мога да я позиционирам на пътя където искам, спирам по-късно, стои по-добре, страхотно удоволствие е да я карам."
След това двамата с Дилян стартираха в Сърбия, където обаче направиха лек удар и отпаднаха.
„Почти влязохме в двора на едни хора, да, инцидентът не беше тежък, но пострада радиаторът на колата и нямаше как да продължим", потвърждава Дани.
След това идва края на рали сезона с класиката в Шумен рали „Стари столици" и отново силен резултат - 3-о място в генералното класиране и втора позиция сред автомобилите с един двигателен мост.
„В Шумен беше много интересно - разказва Попов. - Не съм си правил илюзии, че мога да победя Игнат Исаев, който завърши пред нас, той е много опитен и много бърз. Но пък проведохме страхотна битка с Георги Василев, който беше рали шампион на България за миналата година за третото място.
Доволен съм, че го спечелихме, макар и само 3,1 секунди преднина на финала. Наистина се получи оспорвано."
След това Дани допълва, че с Ясен и Дилян са имали планове да стартират и в австрийското „Валдфиртел" - състезанието, което Ясен и Дилян спечелиха преди 10 години, но „бюджетът не стигна", обяснява пилотът.
„За догодина, още не знам, търсим спонсори, за да съберем бюджет - спокойно разказва Даниел.
"Вече има кандидати, които искат да купят колата, с която карахме този сезон, явно запалихме доста наши колеги по R2 автомобилите. Ако я продадем, може да подготвим нова, още не знам, но едно е сигурно, ще се боря за всяко едно състезание, защото искам да карам..."
