ЦСКА се разходи по центъра на София и протестира пред Народното събрание в неделя.
Да, ЦСКА - да не се бърка само с феновете на отбора.
Там бяха и изпълнителният директор на футбола Пламен Марков, и шефът на Обединените спортни дружества на клуба Георги Калчев, началниците на волейбола, хокея, борбата...
Какво искаха ли? Вероятно шествието и протестните, гневни слова пред Парламента идват и като ход на отчаянието.
ЦСКА тъне в дългове, натрупани за някакво си десетиетие, повечето спортни клубове нямат бази и условия за подготовка, а в същото време продължават гордо да носят емблемата на дружеството, дало най-много олимпийски и световни шампиона на българския спорт в историята.
Но да оставим настрана историята.
На събитието се чуха и видяха интересни послания от "червеното" шествие.
Имаше и обидни слова за премиера Бойко Борисов, за шефа на БФС Борислав Михайлов, както и транспаранти с въпроси, съдържащи хаштага, превърнал се в парола на обществото ни в последните поне 2 години - #КОЙ.
Да, кой доведе ЦСКА до това състояние?
Къде са хората от "Титан" и Александър Томов, за да отговарят за будната кома, в която оставиха клуба?
Но има и други въпроси, далеч по-значими, които застъпват спортната с политическата тематика, и то седмица преди изборите за местна власт.
Например по какъв принцип се дават безвъзмездно помощи от общинските бюджети на клубове като Лудогорец (няколко милиона за стадиона)?
Как и защо се насочват пари от проекти за нови стадиони в села с по 1000-2000 души население, а се пропуска да се даде рамо на доказани клубове-стожери на спорта ни, които страдат в немотия и не успяват да намерят пари за инфраструктура, база и елементарни условия за спортистите си.
Примерите са много - в шуменското село Браничево с 1300 души население наскоро самият Лютви Местан откри стадион в проект за над 2,5 милиона евро.
С модерни трибуни, терен, съблекални...Мирково, Аспарухово... И там се направиха арени като поне за "Б" група (някои отбори и в елита нямат такива условия), а в селата за последно е имало отбор...
Никой не знае кога.
При цялото ни уважение към всяко населено място у нас - за да има спорт, не трябва ли да има приоритетно разпределение на средства към местата, където той се е създавал и традицията е здрава и дълга?
И където има достатъчно демографски материал, за да се развива и в бъдеще?
Как и кой разпределя тези пари за спортни обекти? Това бе един от въпросите на митинга и е интересен, нали?
Цесекарите питаха и за двойните критерии в отношението на БФС при разглеждането на регистрацията на новото дружество, което да наследи старото.
Такива прецеденти са допускани преди с други клубове, но днес босовета на футбола са непреклонни.
И за финансирането на Левски питаха - какъв е произходът му, както и за водопада от спонсори, тръгнал масово към отбора, зад който - както се говори - седи именно фигурата, предизвикала раждането на хаштага КОЙ.
Ето такива въпроси се зададоха, наред с нецензурните скандирания срещу премиер, футболен съюз и бивши ръководители на ЦСКА, за които се иска съд.
Те не са нещо, което да се изтъква като позитивен факт. Но са разбираеми - на хората явно им е дошло до гуша да гледат клуба си в такова плачевно състояние.
Въпросът е дали на все повече прослойки няма да им писне и да излязат да търсят отговори.
Защото там се ражда истината - в дискусията, въпросите и отговорите.
Един от двата най-популярни отбора у нас иска своите отговори, като не е лошо да се замислим, дали някои от тях не засягат и други сфери на живота ни.
Не само футболната.
