След равенството между Косово и Дания (2:2) на стадион „Фадил Вокри” в Прищина едно е ясно: столицата на това населено предимно с албанци парче земя ще се види тясна за българските национали. В понеделник хората на Петър Хубчев играят срещу представителния тим на отделилата се от Сърбия преди малко повече от десет години страна. А изгледите за успешен край на експедицията до Прищина хич не са големи.
За съжаление, не започнахме добре и още на старта на квалификациите за Евро 2020 стигнахме до само 1:1 срещу Черна гора на „Васил Левски“. А в Косово ще е още по-трудно.
Миналата есен косоварите на швейцарския треньор Бернар Шаланд станаха категорични победители в групата си от новия турнир Лига на нациите, макар и в неособено престижната компания на отбори като Малта и Фарьорските острови. Така е в дивизия D, където пратиха да играят малките страни.
Но победата над считания за фаворит за първото място Азербайджан с 4:0 в Прищина беше ясен сигнал, че косовският отбор, предвождан от играещия в Лацио Валон Бериша, се явява немалка опасност. В това се убедиха и датчаните в четвъртък вечер, когато се добраха до изравняването чрез Кристиан Ериксен чак в последната минута, макар че мачът беше приятелски.
В понеделник вечер контузеният ас Бериша няма да играе срещу България, но и без него косоварите въобще не изглеждат зле. „Дарданите”, наричани така като наследници на древното илирийско племе, имат в състава си най-добрия подавач за есента в холандската Ередивизие Албер Зенели (8 асистенции и още 3 гола за Хееренвен), който наскоро отиде за повече пари във френския Реймс. Първият голмайстор срещу Дания Амир Рахмани носи екипа на Динамо (Загреб), а вторият – Берсант Целина, се състезава за Суонзи в Англия. Младият им вратар Арианет Мурич може и да е резерва, но в Манчестър Сити. Всичките им останали титуляри играят из цяла Европа, основно в Англия, Германия, Турция и Скандинавието.
Това е така, тъй като голяма част от националите на Косово са от бежански семейства. Почти един милион косовари напускат родината си още през 90-те заради размириците и гражданската война в Югославия. И когато преди пет години Косово изиграва първия си официален мач под егидата на ФИФА срещу Хаити в Митровица, на разположение се оказват достатъчно качествени и научени на футбол в чужбина състезатели. Те играят, ако не в големите отбори, то поне за такива от средното ниво на Европа.
Впрочем, името на Косово едва ли щеше да присъства днес на футболната карта, ако не беше един човек – легендарният Фадил Вокри. Най-големият косоварски футболист за всички времена навремето играе с успех за Партизан, Фенербахче и Ним. Вокри записва и 12 участия в „златния” национален отбор на Югославия. Едното от тях е срещу България при важната ни победа с 2:1 през 1985 г. в София с двата гола на Пламен Гетов.
Именно Фадил Вокри повежда битката за футболната независимост на Косово. След вековно съществуване под властта на римляни, българи, сърби, османци и албанци, след Втората световна война двумилионната страна попада в рамките на Югославия. Чак през 2008 г. Косово се обявява за независима и суверенна държава, като се отцепва от Сърбия. Политиците в Прищина гласуват първата конституция. А Вокри, съвсем естествено, оглавява новосъздадената футболната федерация на новата държава.
Времената тогава са такива, че Косово се намира в много сложна международна обстановка. Не само в политиката, където ред държави като Сърбия, Испания и Русия отказват да признаят независимостта на страната, но и във футбола.
Дълго време Косово среща категоричен отказ на молбите си за членство във ФИФА и УЕФА. Воплите, надавани от футболните хора в Прищина, остават нечути. И кой би обърнал чак толкова внимание на страна, намираща се в класацията по брутен вътрешен продукт някъде между Киргизтан и Гвинея? Ако въобще Косово е известно с нещо по света, това е най-вече с мощната косовска мафия, контролираща огромни пазари на наркотици и хазарт.
По тази причина на Фадил Вокри му се налага да прояви изумителна дипломация, за да постигне целта си. Изискан, умен, владеещ френски и английски език, бившият национал на Югославия обикаля из цяла Европа, за да лобира за каузата. Събира петиции от известни футболисти като албанския национал Лорик Цана и швейцарците с косовски корени Джердан Шакири, Валон Бехрами и Гранит Джака.
Междувременно, през 2010 г. новата република представя за пръв път националния си отбор, макар и в неофициален мач срещу Албания (2:3).
Четири години след това Косово, най-накрая, получава право да играе официални срещи. Но без да използва символите си – химна „Европа” на композитора Мехди Менгики, както и синьото си знаме с шест сребърни звезди, символизиращи общо шестте етноса (албанци, сърби, турци, горани, цигани и бошняци), населяващи страната.
В крайна сметка, усилията на Вокри дават резултат, и през 2016 г. Косово влиза като официален член в УЕФА. Гласуването на конгреса в Будапеща обаче разцепва футболна Европа на две. 28 страни подкрепят Косово, други 24 са против. Само с 4 гласа повече Косово влиза в УЕФА! Малко по-късно, същото се случва и във ФИФА, този път със 141:23 гласа.
Така националният отбор на Косово получава право да участва за пръв път в квалификациите за световното първенство през 2018 г. Но се появява друг проблем – стадионът в Прищина не отговаря на изискванията за провеждане на международни мачове от такъв ранг, въпреки че там вече са се събирали по 25 000 души за концертите на американските рапъри 50 Cent и Snoop Dogg. Налага се националите да играят в изгнание в албанския град Шкодра. Но на стадион „Лоро Боричи” косоварите губят всичките си мачове.
Затова Фадил Вокри хвърля много усилия в ремонта на съоръжението, и най-накрая издейства лицензирането му. Не успява обаче да гледа нито един мач на Косово там, тъй като на 9 юни 2018 г. умира на 57 години от инфаркт. Още същия ден кметът на Прищина Шпенд Ахмети обявява, че стадионът от тук нататък ще носи името „Фадил Вокри”.
Малко преди смъртта си, Вокри прави последния си подарък за футбола в Косово. Той наема за треньор на националния отбор Бернар Шаланд, бивш наставник на юношеските отбори на Швейцария. Именно под негово ръководство са играли много швейцарски национали от косовски произход.
През септември 2018-а 67-годишният специалист извежда Косово до победа още в първия му мач на „Фадил Вокри” с 2:0 над Фарьорските острови в Лигата на нациите. А с общо четири победи и две равенства Косово завършва като горд първенец в групата си. И четирите домакинства, както и последният приятелски мач с Дания, се играят пред претъпкани от гръмогласната местна публика трибуни.
„Жалко, че стадионът ни е едва с 13 000 места, имахме почти 200 000 запитвания за билети. Това е футболът!”, заявява Шаланд в края на миналата година, когато Косово разбива Азербаджан с 4:0 в Лигата на нациите. А след равенството с Дания, неговият отбор все още няма загуба на „Фадил Вокри”.
Някои казват, че покойният шеф им помага от небето…
