Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Великите грубияни в българския футбол

Трифон Иванов

Когато застрашителният му вид се оказваше недостатъчен да откаже съперниците, той ги качваше на шейната и ги возеше до най-близкия тъч, където те се отдаваха на заслужена почивка и на грижите на лекарския екип. Снимка: Getty Images
Трифон Иванов

Когато застрашителният му вид се оказваше недостатъчен да откаже съперниците, той ги качваше на шейната и ги возеше до най-близкия тъч, където те се отдаваха на заслужена почивка и на грижите на лекарския екип.
Типично влизане на Трифон Иванов с екипа на Рапид Виена, в което целта не е да се достигне топката Снимка: Getty Images
Типично влизане на Трифон Иванов с екипа на Рапид Виена, в което целта не е да се достигне топката
Георги Марков

Прякор като „Универсалното ренде Вьорнер” не се придобива току-така. Марков не си поплюваше с фланелките на Левски, Локо (Сф), Ботев и Пирин и ще се запомни с бруталните си влизания повече, отколкото с гола си срещу Англия на „Българска армия”. Започнал е кариерата си като нападател, но влечението му към краката на съперниците е взело връх - и толкова по-добре.
Снимка: Getty Images
Георги Марков

Прякор като „Универсалното ренде Вьорнер” не се придобива току-така. Марков не си поплюваше с фланелките на Левски, Локо (Сф), Ботев и Пирин и ще се запомни с бруталните си влизания повече, отколкото с гола си срещу Англия на „Българска армия”. Започнал е кариерата си като нападател, но влечението му към краката на съперниците е взело връх - и толкова по-добре.
Братя Миневи

Известни с благия си нрав и елегантния си стил на игра, двамата ветерани все още са на терена, способни да вгорчат живота на всеки противников нападател, позволил си разходка по тъча.
А головият им нюх се проявява в неочаквани ситуации – дали покрай някой фамозен автогол като онзи срещу Италия, или заради невпечатляващ, но коварен шут, ритнат от безизходица и донесъл първата победа на български отбор в групите на Шампионската лига. Снимка: BFUnion.bg
А головият им нюх се проявява в неочаквани ситуации – дали покрай някой фамозен автогол като онзи срещу Италия, или заради невпечатляващ, но коварен шут, ритнат от безизходица и донесъл първата победа на български отбор в групите на Шампионската лига.
Ибрахима Гай

Използваше дългите си крайници винаги по предназначение и спираше както може всеки, дръзнал да застраши вратата на ЦСКА. Всеки, с изключение на Георги Иванов – Гонзо, който винаги се оказваше по-коравият от двамата.
Предраг Пажин

Освен за Левски, избухливият сърбин игра в България и за Спартак Плевен, а в някакъв момент беше и капитан на Локомотив Мездра. По максимата „Топка минава, човек не минава” той спечели сърцата на синята агитка завинаги. Снимка: sportni.bg
Предраг Пажин

Освен за Левски, избухливият сърбин игра в България и за Спартак Плевен, а в някакъв момент беше и капитан на Локомотив Мездра. По максимата „Топка минава, човек не минава” той спечели сърцата на синята агитка завинаги.
Илиан Стоянов - Коловати

С чепатия си нрав и безмилостното отношение на терена, Стоянов постоянно се замесваше в скандали.
В Левски сформира съюз с Георги Марков и Елин Топузаков, който представляваше постоянна опасност за здравето на противниците. Още като футболист на Велбъжд в края на 90-те си размени шамари с Предраг Пажин, а после двамата станаха съотборници и добри приятели на "Герена". Снимка: getty images
Илиан Стоянов - Коловати

С чепатия си нрав и безмилостното отношение на терена, Стоянов постоянно се замесваше в скандали. В Левски сформира съюз с Георги Марков и Елин Топузаков, който представляваше постоянна опасност за здравето на противниците. Още като футболист на Велбъжд в края на 90-те си размени шамари с Предраг Пажин, а после двамата станаха съотборници и добри приятели на "Герена".
Даниел Гаджев

Гони абсолютния антирекорд по червени картони в историята на „А” група. Прочу се със „специалитета” си още в Монтана, където си изкара 11 жълти и 5 червени картона в рамките на един сезон. Продължи в Локо (Сф) като подчинен на предишния рекордьор Георги Марков. И това ако не е приемственост между поколенията!
Светослав Дяков

Като истински капитан и на Лудогорец, и на националния отбор, не се притеснява първи да се хвърля в мелетата, а понякога и да обстрелва от дистанция с плюнки, както на едно дерби с Левски. В играта му не липсват и тежките влизания, за които българските съдии обикновено го жалят, но в Европа го награждават с ранни душове.
Братовчедите Янек и Анжело Кючукови

Кючукови знаеха, че Марек е домакински отбор и не се посвеняваха да направят необходимото да спрат съперниците в Дупница. Влизанията им определено не бяха за хора със слаби сърца, но бяха изключително подходящи в стилото отношение за тежкия дупнишки терен.
Борис Галчев

От този сезон и „В” група трепери от човека, започващ всеки мач с жълт картон в джоба си. Шпагатите на хирурга може и да не са естетически издържани, но са доказали своята ефективност.
Снимка: Sport1.bg
Борис Галчев

От този сезон и „В” група трепери от човека, започващ всеки мач с жълт картон в джоба си. Шпагатите на хирурга може и да не са естетически издържани, но са доказали своята ефективност.
Козмин Моци

Понякога един забележителен ритник е достатъчен, за да те запомнят като грубиян. Особено ако е необичайно подъл и твърде ненужен в съответната ситуация. За човека-трибуна и защитника-вратар може би ще се пишат оди след години, но освен с дузпите срещу Стяуа, ще остане в историята на българския футбол и с онзи карате прийом. А той далеч не е единственото му влизане, с което е достоен да попадне в тази компания.
Енгибар Енгибаров

Защитникът обиколи доста отбори, стигна и до националния, и навсякъде се показваше като строг и справедлив към съперниците. Запомни се и с едно меле през 1992 г. на мач между Славия и Берое. Тогава Енгибаров повали четирима футболисти на белите поред с тупалките си, за което дори не получи червен картон.
Пламен Николов

Някогашен колос в Левски, любимец на агитката и футболист номер 1 на България за 1984 г. Същевременно и провокатор с няколко счупени крака на противници в кариерата си. В едно вечно дерби чупи крака на Красимир Безински, а на големия бой през 1985 г., след който разформироват Левски и ЦСКА, прави огромна дупка в коляното на Ради Здравков и го праща директно в болницата.

Някои футболни фенове искат голове, финтове, комбинации и красиви изпълнения. Други гледат „А" група.

Нейните зрители са по-различен тип ценители и знаят, че във футбола има пленителни играчи дори сред тези, които рядко минават центъра на терена.

По случай юбилея на големия бранител Трифон Иванов, навършил 50 тази седмица, обръщаме поглед именно към типа футболисти, оставащи в историята не толкова заради контактите си с топката, колкото заради насилствените интевенции срещу съперниците.

Това са големите имена, излизали и все още излизащи на терена с жажда за мъст, предварително и перманентно изнервени, причинители на всяко по-остро влизане и в центъра на всяко спречкване.

Те вадят на преден план една друга красота на футбола - красотата на непримиримостта, на биткаджийството и на жестоките влизания, които понякога се помнят повече от головете и победите.

„А" група винаги е била богата на такива таланти, които скромният подбор от десетина имена няма как да обхване. Но все пак и това е някакво начало.



Най-четените