Лотар Матеус: България ме натъжава

Лотар, за Отмар Хицфелд квалификацията срещу България на 26 март е мачът на годината. И за вас ли е толкова важен?

- Да, важен е, но чак мач на годината... Ако е така, всичките ни европейски квалификации щяха да са мач на годината. Ясно е, че в този момент срещата е решаваща и за двата отбора. И ние, и Швейцария стартирахме зле в квалификациите и имаме по-малко точки в сравнение с Англия и Черна гора. Само победителят ще запази шансове да се класира за европейското.

Тоест загубилият е аут...

- Аут е този отбор, който не спечели. Но Англия и Черна гора ще са много доволни и на равен. Който победи, ще продължи да ги притиска.

И защо мислите, че България ще победи?

- Не съм казал това. Ние сме домакини, но това вече не е толкова важно, колкото преди.Швейцария има по-голям шанс за победа.Те са по-опитни, участвали са в повече турнири. Мина доста време от последното класиране на България за голямо първенство (Португалия 2004). Дори не знам дали някой от сегашните ми играчи е участвал на голям турнир. Повечето от тях са в Източна Европа, Румъния и Русия. А Швейцария има толкова много футболисти от Бундеслигата, Серия А и Висшата лига. Треньорът им също е опитен. Трябва да имаме голям ден, за да ги победим.

Как се подготвяте за мача?

- Естествено, че знам много за начина на игра на Швейцария, за футболистите и техните клубове, за системата на Отмар Хицфелд. Сигурен съм, че той е запазил нещо в шапката си за София. Гледах ги на световното в ЮАР, у нас е пълно с DVD с техни мачове. Знам как играят и в какви ситуации можем да попаднем срещу тях.Най-важният диск е онзи със загубата в Черна гора.Но за какво ми е цялата тази подготовка, ако на 26 март не сме във форма или не успеем да направим това, за което сме говорили.

Преди България играеше добър футбол. И днес се говори за златното поколение със Стоичков, Балъков и Костадинов, които на световното в САЩ пробиха чак до полуфиналите. Какво стана с българския футбол?

- Аз съм оптимист, но в същото време и реалист.Българският футбол е там, където му е мястото.Той не предлага много от нещата, които ти трябват, за да си на върха. Започва се с инфраструктурата, стадионите, но и с план за работа с младите. Швейцария го направи през 90-те години и сега бере плодовете. Времето на златното поколение на България отдавна отмина и сега трябва да се изгради ново поколение. Но за това трябва време и търпение, което не е лесно в страна с толкова много проблеми.

Вие за целия футбол ли отговаряте, или сте само треньор на националния отбор?

- Бих искал да имам по-голямо влияние, но тези неща ги определя футболният съюз. Имам връзка с младежкия национален отбор, но тя не е толкова силна, че да мога да разработя план за работа с младите. В тази страна има много таланти и се натъжавам, че техните възможности не се използват докрай. За това е нужна по-голяма подкрепа от държавата. В момента не я виждам.

Ще се промени ли нещо, ако България се класира на финалите?

- Успехите винаги имат положително влияние. Но загубите ни в началото, особено от Черна гора, ни изхвърлиха на опашката. Ако все пак успеем, футболът ще се промени. Сигурен съм, че хората отново ще се запалят.

Голмайсторът на отбора Димитър Бербатов не играе за България. Вие искахте да го върнете, но той отказа. Защо?

- Да, искаше ми се той да е в отбора и говорихме няколко пъти по телефона. Топ футболист от Висшата лига със сигурност ще създаде проблеми на защитата и с фланелката на българския национален отбор. Но явно в миналото са се случили неща, които той не иска да забрави. Няма смисъл да го тормозя да се върне.

Христо Стоичков също беше начело на отбора. Какви предимства и недостатъци виждате вие като чужденец в България?

- Аз съм неутрален. Не съм играл 10 години в Левски или в ЦСКА. Мога да викам без проблеми играчи и от двата отбора. Съперничеството между Левски и ЦСКА не ме интересува както и много други неща в България. Оценявам само конкретните качества на играчите и правя отбора от най-добрите. Мога да работя открито и честно.

Имахте великолепна кариера като играч, но като треньор все не успявате.

- Със сигурност съм направил някои грешки, най-голямата беше в Бразилия (б.р. като треньор в Атлетико Паранаензе). Подцених как ще се чувствам толкова далеч от Германия и след един месец помолих президента да разтрогнем договора. Още съжалявам. На другите места ми се искаше да остана повече, но все изникваха някакви проблеми. Във Виена (Рапид) новият президент искаше австрийски треньор, в Белград договорът не бе спазен, в Израел имаше икономически проблеми. Никога не съм прекратявал договор и съм печелил моите титли. Навсякъде се чувствах добре. Като се върна назад, съжалявам, че не можах да взема плодовете от работата си.

Няколко пъти имахте дрязги с Отмар Хицфелд. В какви отношения сте днес?

- Често се срещаме, защото работим заедно в телевизия Скай. Видяхме се и на мача между Байерн и Интер. Отмар е добър треньор и човек, когото ценя. Винаги ми е интересно да говоря с него. Знам, че ако слушаш внимателно, можеш да научиш много.

Новините

Най-четените