Левски - ЦСКА: Къде избяга политиката?

Всеки футболен хроникьор ще ви каже, че голямото дерби на България между Левски и ЦСКА се явява в зародиша си колкото футбол, толкова и политика.

70 години след първото Вечн одерби футболът още си е там, макар и в изпълнение на играчи със съмнителни заложби. Политиката обаче си замина безвъзвратно.

Може да е за добро, но навремето именно политическите и социални различия правеха този мач да бъде по-различен от останалите, най-очакван и най-гледан.

Аристокрация срещу простолюдие, заможни срещу по-бедни, военни срещу милиция, дискари срещу метълисти и пънкари, Подуене срещу „Младост”, певци срещу актьори, че дори и правоверни комунисти срещу представителите на фашизма – всичко това запалянковците от по-старото поколение са го гледали в историческото развитие на този мач №1 на България. Днес вече не е така.

Е, все ще се намери някой като бившия конституционен съдия Георги Марков да каже нещо по-пиперливо за опонентите, но времената се измениха.

Едни и същи хора в секторите „Б” и „Г”, пълна липса на някакви по-интересни персони по трибуните. Скука и на терена… Но преди не беше така.

Центърът срещу „Коньовица”

Всичко започва през 1948 г., когато новосформираният отбор Септември при ЦДВ (предтечата на ЦСКА) измъква шампионската титла от Левски с победа 3:1 и прочутия гол на капитана Нако Чакмаков в последната минута навръх 9 септември.

Левскарите, сред които значителна част представители на столичната аристокрация, заемат места в централната трибуна на стадион „Юнак”. Отсреща са привържениците на Септември при ЦДВ, повечето от крайните работнически квартали „Коньовица” и „Захарна фабрика”.

Тогавашният началник на Септември при ЦДВ полк. Иван Мирски пише в спомените си, че сред морето от левскари в главния сектор ръкопляскат само четирима полковници от военното министерство, един капитан и неколцина лейтенанти и старшини. Още тогава се появява някакъв вид класово разделение.

Капитанът на Септември при ЦДВ Нако Чакмаков, носен на ръце от хората от работническите кварнали при спечелването на първата шампионска титла през 1948 г.

Баба Цола и военните

На 8 май 1949 г. е дадено началото на големия финал за Купата на Съветската армия, продължил общо пет часа и половина. На Левски вече са му намерили място при „работническата класа”, като тимът е зачислен към пощите. По тази причина на видно място в ложата е и другарката Цола Драгойчева.

Легендарната антифашистка е първата жена министър в историята на България, тя отговаря за съобщенията и затова „сините“ се числят към нея. До нея седи председателят на парламента и бивш партизанин Райко Дамянов. Там е и шефът на Народния физкултурен съюз – генерал Тодор Тошев, активен участник в преврата на 9 септември по линия на военния съюз „Звено”. Полковник Здравко Георгиев представя ЦДНВ.

Мачът завършва 1:1 след продължения, и по регламент следва преиграване седмица по-късно. Там редовното време приключва при 2:2. Без да има допълнително време, организаторите насрочват трети двубой. И в него 35-те хиляди зрители стават свидетели на невиждана драма – равенство с по един гол след 90-те минути и отлично изпълнение на Арсен Димитров-Ацко в продълженията за победата на Левски с 2:1.

При награждаването с купата Баба Цола ръкомаха на народа, докато военните около нея седят с кисели физиономии. Пълна победа на пощите и съобщенията!

Фашисти ли са левскарите?

Факт е, че през 60-те години пропагандната машина успява да внуши на много хора, че Левски е буржоазен и фашистки отбор. През есента на 1967 г. „сините“ гостуват в Сливен. Във вестник „Сливенско дело” (бр. от 14 септември 1967 г.) местният журналист и литератор Димитър Шиваров свидетелства: „Страстите неудържимо се разгаряха много дни преди първоначалния съдийски сигнал. При това не спортсменски, а безпринципно, чисто запалянковски страсти. Започнаха да се чуват закани: Левски ли? Ще ги смачкаме! Ще ги размажем! Ще ги пречукаме! Краката им ще изпочупим! Глаголите не са пресилени, дори твърде много съм ги цензурирал.”

30 000 запалянковци на стадион „Хаджи Димитър” посрещат гостите на нож. В „Сливенско дело” потресеният Шиваров отбелязва: „Непрекъснато ехтят викове: Софийски хулигани! Буржоазни копелета!Това е буржоазният отбор на България!” Да напишеш такова нещо в онези години се е искало доста смелост.”

Защо точно „буржоазни копелета”? Работата е в това, че преди 9 септември Левски се финансира от група по-заможни софиянци. Сред тях са прочутият модист Иван Карадочев (баща на певицата Богдана Карадочева), собственикът на барутната фабрика в Горна баня Ацко Стоименов, прочутият колбасар Христо Докузанов и шефът на мандрата в Новоселци Стоян Реджов. Все благи хора, някои от които като Карадочев ликвидирани след това по лагерите и затворите.

Вратарят на ЦСКА и националния отбор Георги Найденов поднася цветя на Тодор Живков преди мач между България и Австрия през 60-те години. Тато никога не взе страна в голямото футболно дерби на България

Когато милицията си играе на футбол

„Буржоазните копелета” не остават дълго без опеката на народната власт. През 1969 г. Левски е обединен с милиционерския Спартак (Сф) под името Левски-Спартак. Идеята на прочутия левскар и вътрешен министър Ангел Солаков е да направи голям отбор, който да бие военните от ЦСКА, начело с министъра на отбраната Добри Джуров. Разбира се, няма как да се мине и без ченгеджийски прийоми.

Документирано е например, че Солаков наредил на Държавна сигурност да подслушва със специална апаратура треньора на ЦСКА Манол Манолов-Симолията. Това го казва в наскоро разсекретени документи не кой да е, а лично Тодор Живков. „Вярно е, понеже имахме данни, че провежда разни комбинации за спечелване на срещата”, потвърждава и самият Солаков. Началникът на ДС Григор Шопов добавя, че слухтенето продължило цял месец. „Другарят Солаков сам е утвърдил задачата да му се подслушва телефонът точно в разгара на първенството. След това е наредил да се унищожат материалите, но те са ги запазили и сега са налице”, докладва още Шопов.

Тези футболни игрички са една от причините Ангел Солаков да бъде свален от министерския пост. Левски-Спартак продължава съществуването си под шапката на МВР, и да се ползва с подкрепата на видни партийни величия като Борис Велчев.

Гледай другия път да си от Левски!

Бившият началник на Шести отдел в ДС Димитър Иванов твърди в спомените си: „Цесекари срещу левскари плетяха интриги един срещу друг от най-глухото село до висшето партийно ръководство”. Самият той цесекар, Иванов е бил посъветван от шефа си – ген. Боян Велинов, като дойде следващия път в кабинета му, вече да бъде от Левски.

Най-виден борец срещу вражеските елементи от „синия“ лагер пък се явява червеният кардинал Милко Балев, дясна ръка на Тодор Живков. Другарят Балев води люти битки срещу левскаря Иван Славков-Батето, оглавил отбора през 70-те години. Пак Балев е сочен като главен идеолог да разформироването на двата гранда след скандалния финал за Купата на България през 1985 г. По негово настояване важни национални състезатели като Наско Сираков и Боби Михайлов са наказани доживот. Батето и треньора на България Иван Вуцов обаче го изиграват, като докладват случая лично на Живков, който пуска двамата да играят на световното в Мексико `86.

Стефан Данаилов срещу Георги Калоянчев

През 60-те и 70-те години актьорското съсловие се оказва разцепено повече от всякога. Но не по театри и жанрове, а на левскари и цесекари. В онези години те и футболистите са сред най-познатите лица сред народа, и няма как големите артисти да стоят встрани от футбола.

Повечето са от Левски като например Апостол Карамитев, изиграл главната роля в първия ни футболен филм „Любимец 13”. В същата група са още Георги Калоянчев, Димитър Манчев, че дори и Стоянка Мутафова, която ходи по мачове, за да гледа Гунди.

За „червените“ е любимецът на дамската част от населението Стефан Данаилов, както и партньорът му от сериала „На всеки километър” Григор Вачков. ЦСКА може да се похвали още, че сред големите му почитатели е била дори и известната диригентка на Музикалния театър Росица Баталова, а футболистите са ходели там на оперети.

Днес думите „оперета” и „футбол” звучат като най-невъзможното нещо на света.

Защо пънковете и метълите са от ЦСКА?

През 80-те години младежта в София се оказва разделена на два лагера съобразно музикалните си предпочитания. Едните са дискарите (те слушат диско музика) и дупетата (носят се облечени по последна мода). Те се явяват не толкова опасни за партийно-политическата идеология, тъй като в тяхната музика се пее „Ние с теб се обичаме, и се возим на кадилак”. От „сините“ са и всички, които изповядват мотото: „Само Левски и сръбска музика!”

По-страшни за властта са почитателите на пънка и хеви метъла, тъй като проповядват анархизъм и в никакъв случай не си падат по добродетелите на комсомола. Огромната част от тези „неформали” с пънкарски гребени, дънкови и кожени якета, впити дънки и дълги коси, кой знае защо, предпочита да вика за ЦСКА. Сред тях например са и бъдещият фронтмен на „Контрол” Кольо Гилъна, както и легендарният Даниел Беловарски-Дани Гумата, един от фундаментите на агитката на ЦСКА от 70-те и 80-те години.