Браво, Левски! Браво, ЦСКА!

Ето, че можело! Доживяхме да видим двата най-големи български отбора да не са капо в една и съща вечер в груповата фаза на някой от евротурнирите, бил той и вторият по сила. Въпреки че и сега настроенията сред "синята" и "червената" общност са противоположни, българският запалянко има далеч по-солидни аргументи в сравнение с друг път, за да каже, че е горд със своя отбор.

Този на Левски отиде на "Герена" с надеждата за старт нова "синя" приказка, но и със свито сърце, изхождайки от последните мачове. Повечето левскари реално преценяваха силата на съперника, представител на едно от петте най-силни първенства в Европа, и съвсем не са си мислели, че след поредния луд мач на стадиона в квартал "Подуяне" ще проклинат собствения си малшанс.

Вярно - Левски по навик загуби точки през този сезон, благодарение на индивидуални грешки. И въпреки това публиката не емна Акалски, замръзнал на голлинията при първия гол, но най-вече не разкъса на парчета сигурно най-нещастният футболист в света в четвъртък вечер Иво Иванов. Нещо повече - името на защитника отекна на "Георги Аспарухов", за което аплодисменти.

И докато облаците се сгъстиха над Иванов и компания, то те бяха временно издухани от вятъра на промяната в ЦСКА. "Армейците" възкръснаха по традиция, когато най-малко се очакваше да сторят това, но го направиха (също по традиция), там където са орисани да го правят - в сърцето на Европа.

Този разнебитен отбор, с тези смазани психически футболисти, но с изгрелия от нищото на небосклона нов наставник, не трепна пред 50-те хиляди австрийци на Пратера, както и пред около 2000 други, свои и този път подкрепящи ги изцяло "армейски" воини.

И Левски, и ЦСКА продължават да са далеч от истината. Най-логично би било и двата ни отбора да завършат последни в своите групи, а активът им повече да не помръдне. Проблемите при "сини" и "червени" остават. Въпреки че ролите тръгнаха да се разменят напоследък, кризата и в двата отбора е една - управленческа.

Но точно заради това е добре да кажем едно голямо "браво" на футболисти и треньори, че понякога успяват сериозно да надскочат себе си и напук на несъстоятелните си собственици и ръководители да върнат положителните емоции в изстрадалите си фенове. И въпреки значителното изоставане от всякакви модерни тенденции в играта, да успяват да създават голови шедьоври като на Гаджев и Янчев, както и отигравания като на Дембеле и Маркиньош, които изпълват фенската душа и сърце. При тези собственици на двата клуба това не е никак малко!