Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българите, които паркираха автобуса преди Моуриньо

И в България сме имали треньори, поддържащи същата идея много преди Моуриньо. Вижте в галерията.
Стоян Орманджиев
Всепризнат специалист и стратег, Орманджиев обича да казва следното: „Няма отбор в света, срещу когото да не мога да направен равен мач”. Най-големият връх в треньорската му кариера е достигането с ЦСКА до полуфинала за Купата на европейските шампиони през 1967 г. срещу Интер. Там Орманджиев играе с тактиката на треньора на съперника Хеленио Херера. Става въпрос за прочутото „катеначо”, където има струпване на повече играчи в отбрана, но на един от защитата се възлагат и атакуващи функции. По този начин ЦСКА удържа две равенства по 1:1 срещу великите италианци в Милано и София. Бойният план на Орманджиев е да стигне до равен и в третия мач, който трябва да се проведе на неутрален терен, а след това да елиминира Интер на дузпи. За съжаление този трети двубой се играе в Болоня заради компромисно решение на футболните началници в София, и пред собствената си публика Интер печели с 1:0. „Не може и в трите мача да се играе с една и съща тактика – тази от Милано (Да загубим с по-малко!)… Такава тактика не се котира високо в турнирните състезания, където се изискват и рискове, и тактическа преориентация ”, критикува по този повод вестник „Футбол” начина на игра на ЦСКА при Орманджиев.
Христо Младенов
Когато се налага, този треньор може да показва такъв отбранителен футбол, срещу който дори Бразилия с Пеле да се окаже безсилна. В навечерието на световното първенство през 1970 г. Христо Младенов води „Б” националния отбор на България срещу първия състав на бразилците на стадион „Морумби” в Сао Пауло. Сформиран уж от играчи втора ръка, нашият тим удържа геройски 0:0. Не помага дори включването на Пеле в игра след почивката. Равенството без малко да докара уволнение на бразилския селекционер Марио Загало, който само два месеца по-късно ще триумфира с отбора си като световен шампион в Мексико-70. Четири години по-късно Загало отново си пати от Христо Младенов в мача Бразилия – България, игран на стадион „Маракана” в Рио точно преди световното през 1974 г. Младенов отново излиза с резервния си състав. Защитната му тактика издържа без гол чак до последните минути, когато Жаирзиньо носи победата с 1:0. Но критиките отново са срещу Марио Загало.
Стоян Коцев – Кано

Когато поема Славия през лятото на 1994 г., роденият в Ботевград треньор прилага схема с либеро, двама крайни бранители и двама стопери. За тези постове подбира все високи и здрави футболисти. Две години по-късно триумфира с белите като шампион и носител на Купата на България. Критикуват го, че при него Славия хвърля прекалено много футболисти в отбрана. Но това не пречи в шампионския си сезон отборът на Кано да има второто по сила нападение в „А” група (48 гола) и най-добрата отбрана (14 гола). Снимка: БГНЕС
Стоян Коцев – Кано
Когато поема Славия през лятото на 1994 г., роденият в Ботевград треньор прилага схема с либеро, двама крайни бранители и двама стопери. За тези постове подбира все високи и здрави футболисти. Две години по-късно триумфира с белите като шампион и носител на Купата на България. Критикуват го, че при него Славия хвърля прекалено много футболисти в отбрана. Но това не пречи в шампионския си сезон отборът на Кано да има второто по сила нападение в „А” група (48 гола) и най-добрата отбрана (14 гола).
Георги Василев
С него Левски при печели две шампионски титли (1994, 1995) и показва много приятна игра. След това обаче Георги Василев преминава в ЦСКА, където заедно с помощника му Стойчо Младенов изграждат по-дефанзивно играещ отбор. На двете крила Милен Петков и Анатоли Нанков например е наредено да оперират по цялата дължина на фланга. „Първо трябва да си вземете топката и чак тогава да играете с нея”, обяснява Василев за нуждата да се тича повече. С тази игра ЦСКА грабва шампионската титла и Купата на България през 1997 г., но не успява да се справи срещу Стяуа в турнирите на УЕФА, след като предпазливия стил води до загуба с 0:2 в София.
Стойчо Младенов
Помощникът му в ЦСКА Иво Котев заявява след един трудно спечелен двубой с 1:0 следното: „Победихме по стойчовски!” Действително, при Стойчо Младенов армейците в доста мачове не достигат твърде често до вратата на противника, но пък съумяват да спечелят с един гол разлика. Често може да се чуе от запалянковците, че Стойчо е ученик на Георги Василев. Най-много критики треньорът отнася през есента на 2014 г., когато на „Армията” ЦСКА повежда срещу „Лудогорец”, а малко по-късно гостите от Разград остават в намален състав. 15 000 зрители очакват червените да насметат здраво шампиона, само че Стойчо така и не посмява да прати отбора си масирано в атака, а мачът завършва 1:1. По подобен маниер е изигран и злополучният реванш срещу френския Тулуза (1:1) за място в групите на турнира за Купата на УЕФА. Но пък ЦСКА на Стойчо Младенов не само печели последната засега титла през 2008 г., но и бие Левски където го пипне. А нали точно това искат феновете?
България – Франция 1:0, 1961 г.
Треньор: Георги Пачеджиев

На 16 декември стадион „Сан Сиро” в Милано става арена на финалния сблъсък, който трябва да определи дали България или Франция ще се класира на световното първенство. Треньорът Георги Пачеджиев издърпва отбора ни в отбрана, за да устои на натиска на „петлите”. Преди почивката пред вратаря Георги Найденов ври и кипи, но той спасява всичко. В 47 минута Димитър Якимов финтира един от техните и бие към вратата. Топката рикошира в крака на капитана на Франция Льорон, излъгва Пиер Бернар и влиза коварно във вратата му – 1:0 за България! Окуражавани от 15 000 свои привърженици, французите се хвърлят отново в атака. „Започнаха отчаяни нападения. Приехме играта без всякакви рискове, твърдо решени да се борим до последен дъх”, свидетелства защитникът Кирил Ракаров. Щурмът към Найденов обаче е удържан, макар че малцината българи на трибуните си плюят в пазвите най-малко десет пъти. С тази победа България за пръв път се класира на световното първенство в Чили-62. Пред „Сан Сиро” българската агитка, предвождана от оперния певец Николай Гяуров, приветства футболистите с Ботевия марш.
Атлетик (Билбао) – Берое 1:0, 1973 г.
Треньор: Иван Танев

В турнира за Купата на носителите на купи заралии показват невиждани чудеса от храброст и повалят „Атлетик” с 3:0, макар и на вратата на испанците да пази прочутият Хосе-Анхел Ирибар. На реванша на стадион „Сан Мамес” пред 50 000 гръмогласни баски беройци се сражават смело, окопани в собствената си половина. Над всички е вратарят им Тодор Кръстев, който спасява цели 26 удара в рамката и капитулира само веднъж при гола на Ласа. Попадението обаче е твърде малко и „Берое” продължава напред благодарение на трите си попадения в първия мач, което е и най-голямата българска победа срещу испанци в турнирите на УЕФА за всички времена.
Динамо (Киев) – Локомотив (Сф) 2:1, 1979 г.
Треньор: Васил Методиев – Шпайдела

По онова време Динамо (Киев) се явява най-силният отбор от бившия соцлагер. Затова всички отписват шансовете на българския представител в турнира за Купата на УЕФА, макар и преди това локомотивци да са отстранили Монако (4:2, 1:2). Но отборът от Централна гара печели първия двубой в София с 1:0 след гол на Начко Михайлов от пряк свободен удар. Тимът на Васил Методиев – Шпайдела играе с повече хора в отбрана и средата на терена, като разчита на контраатаки. На реванша в Киев опълченците на Шпайдела устискват почти до края на първото полувреме, когато два бързи гола на Олег Блохин и Александър Хапсалис дават аванс на динамовци. Но Локомотив (Сф) търпеливо изчаква своя шанс, който идва в 70 минута. Тогава Начко Михайлов извежда в отлична позиция войничето от Сливница Нако Дойчев – 2:1 и българският тим продължава напред с гол повече на чужд терен.
Реал Сосиедад – ЦСКА 0:0, 1981 г.
Треньор: Аспарух Никодимов

В първия кръг от турнира за Купата на европейските шампиони армейците от София играят със сензационния първенец на Испания Реал Сосиедад. Баските от град Сан Себастиан отмъкват титлата от колосите Реал и Барселона. Първият двубой в София е спечелен от ЦСКА с 1:0 след гол на Цветан Йончев във вратата на националния вратар на Испания Арконада. На реванша в Сан Себастиан ЦСКА играе много прибрано, твърдо решен да не допусне гол. Над всички е вратарят Георги Велинов, който спасява всички опасни удари на нападението на Реал Сосиедад, предвождано от Хесус Замора и Роберто Уфарте. Равенството 0:0 идва и с цената на един счупен крак, след като Георги Илиев – Майкъла рита много лошо младия Хосе-Мария Бакеро.
Левски – Щутгарт 1:0, 1983 г.
Треньор: Васил Методиев - Шпайдела

Сините се падат да играят със страховития германски отбор в турнира за Купата на УЕФА, и успяват да изкопчат 1:1 при гостуването си в първия мач на „Некарщадион”. На реванша на 28 септември в София Левски изиграва вероятно най-голямото опълчение за всички времена във футбола ни. Практически почти целият мач преминава в половината на българския отбор. На вратата Боби Михайлов изнася мача на живота си, като спасява по невероятен начин най-малко пет чисти гола. След почивката в игра влиза голмайсторът от първия двубой Мишо Вълчев. Единствената атака на сините се провежда в последната минута, когато именно Вълчев пробива вратаря на Щутгарт Роледер и носи победата с 1:0. Година по-късно, вече в турнира за КЕШ, Левски на Шпайдела за втори път елиминира германския си съперник с два равни мача (1:1, 2:2).

Миналата седмица се вдигна голям шум около представянето на Манчестър Юнайтед срещу Селта в полуфиналния реванш за Лига Европа.

Английският тим на Жозе Моуриньо стигна до щастливо избавление с равенство 1:1 на собствения си стадион „Олд Трафорд”.

След мача върху португалеца се посипаха поредните критики, че е играл прекалено отбранителен футбол. Но максимата на Жозе гласи, че целта оправдава средствата. В крайна сметка неговият отбор излезе победител от двата мача и се класира за финалния двубой срещу Аякс. Това е важното, а не дали е паркирал автобуса пред вратата, или не.

И в България сме имали треньори, поддържащи същата идея много преди Моуриньо.

За родоначалник на този тип игра у нас се счита Стоян Орманджиев, извел ЦСКА до полуфинала за Купата на европейските шампиони срещу Интер в далечната 1967 г.

В по-ново време така играят Славия при Стоян Коцев-Кано, ЦСКА под ръководството на Георги Василев. А ред български успехи в турнирите на УЕФА, както и от националния отбор, са постигнати именно по същия начин – с предпазлива игра и без никакви рискове в защита.

В галерията може да видите бащите на отбранителния футбол в България и някои важни победи, спечелени по този начин. Те паркираха автобуса преди Жозе...

Най-четените