Започва Страстната седмица

Започва Страстната седмица преди най-големия християнски празник - Великден. Това е последната седмица от живота на Исус Христос.

Тази седмица се нарича страстна, тъй като идва славянски думата "страст", означаваща страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя - на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

За християните това е време на смирение, пост и искане на прошка за собствените грехове от Бога. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

На Велики понеделник Исус Христос влязал в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

"И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата? А Иисус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане. И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите."

От Велики понеделник започва голямото великденско чистене, което е задължително за всеки дом. Освен това понеделникът е и последният от дните, през които може да се пътува.

На Велики вторник Иисус Христос прекарва в нравствени напътствия към събралите се хора. Според църковния канон денят е отреден за смирение. На Велики вторник Той разказва притчата за талантите, като пророкува бъдещата съдба на Йерусалим - с опожаряването и разрушаването на Йерусалимския храм от римските легиони под командването на бъдещия римски император Тит.

Велика сряда в християнската традиция е срядата на Страстната седмица. В православието тя се свързва с евангелската Притча за двамата длъжници, в която Иисус Христос сочи опрощаването на грешниците като по-важно от това на праведниците. Тогава и Юда Искариотски решава да предаде Христос на римляните.

Велики четвъртък е денят на Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за опрощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.

Иисус се моли в Гетсиманската градина под Елеонския хълм, където го залавят и римляните, след целувката на Юда Искариотски.

По традиция на Велики четвъртък се боядисват и яйцата за Великден.

Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг - не се яде нищо, може да се пие само вода. Не се работи, а денят е посветен на молитва.

Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб . На този ден се месят и пекат козунаците.

Вечерта срещу неделя се ходи на църква, за да се посрещне Великден и Възкресението Христово.

Новините

Най-четените