Ето един интересен факт за дифтерията: когато все още е била разпространена болест през 70-те години, са я наричали "удушаващият ангел на децата". Ето един не толкова интересен факт: близо три десетилетия след ликвидирането й в Испания, тази болест се е завърнала.
Новият случай е на заболяло 6-годишно момче, чиито родители в момента гледат как то "се бори за живота си" в интензивно отделение на болница в Барселона. От диагностицирането му, осем други деца, които са били в контакт с него, са дали позитивни резултати на тестовете за бактерията, причиняваща болестта.
Защо болест с название, което изглежда сякаш извадено от Game Of Thrones, се е завърнала в толкова развита страна като Испания?
Просто казано: защото родителите на детето не са го ваксинирали срещу нея - решение, за което, разбираемо, те вече дълбоко съжаляват. Признаващи, че са били повлияни от антиваксинационното движение в САЩ, двамата според медиите са "съсипани" и се чувстват "измамени" от антиваксърите.
До момента нито едно от осемте заразени деца не се е разболяло. Това може и да се дължи на факта, че всички те са били ваксинирани срещу дифтерия. (Все пак им се дават антибиотици и биват държани в изолатор, за да се предотврати развиването и допълнителното разпространение на болестта, което е напълно резонна стъпка).
Няма ваксини, които да са напълно ефективни при всички
Инцидентът беше посрещнат с шок в Испания, където липсата на лекарства за лечение на дифтерия е заставила властите да поискат такива от Русия. Сега с осем заразени деца в изолатора, нарастват въпросите колко хора са се поддали на антиваксърската вълна в Испания, където по-голямата част от населението има достъп до безплатни ваксини.
Както е при много предотвратими с ваксини заболявания, повечето лекари никога не са виждали реален случай на дифтерия в кариерата си. Те научават характерните й симптоми - треска, силни болки в гърлото и дебела "псевдомембрана", която покрива въздухопровода и причинява кървене при опити за премахването й.
Благодарение на програмата за имунизация срещу дифтерията, тази болест е невероятно рядка в САЩ.
Последният регистриран случай е бил през 2003 г., с по-възрастен (неваксиниран) мъж, който се е разболял от дифтерия при пътуване до Хаити и впоследствие е починал.
Болестта обаче все още продължава да убива хиляди хора по цял свят
Индия може и да е на другия край на света, но доста жители на тази държава пътуват. Там бяха регистрирани над 2500 случая на дифтерия през 2012 г. Единственото инфекциозно заболяване, премахнато напълно от Земята чрез ваксинации, е едрата шарка. Дори рубеолата, която наскоро бе обявена за елиминирана в Западното полукълбо, все още би могла да бъде "внесена" от други места по света.
Възможно ли е лекар в спешното отделение да предположи наличие на дифтерия у пациент с болки в гърлото и треска? Шансовете за това не са особено големи - ето защо статия в издание за съдебна патология информира патолозите, че диагнозите на тази болест в Западния свят е възможно да бъдат регистрирани едва при аутопсия.
Фактът, че авторът се налага да информира читателите на изданието да следят за подобни симптоми заради откази от имунизация, които може да причинят нови случаи, е колкото ужасен, толкова и абсурден.
Няма смисъл да порицаваме родителите на детето в Испания.
Не можем да си представим какво чувство за вина и съжаление изпитват в момента, а те самите на свой ред обвиняват борците срещу ваксините, чиито съвети са приели първоначално. Дано детето им се възстанови напълно, колкото може по-скоро.
Остава обаче въпросът защо изобщо някой родител доброволно би се изложил на риск да се окаже в същата ситуация?
Всеки би могъл гарантирано да предскаже, че опасни и потенциално смъртоносни болести ще започнат да се проявяват отново при неваксинирани деца, дори и без да е завършил медицина. Може да откриете подведени хора, склонни да омаловажават опасните последици от дребната шарка, въпреки потенциала й за тежко увреждане на здравето дори при здрави деца. Но никой, който разбира наистина какво представлява дифтерията, не би могъл да отхвърли рисковете от нея с толкова лека ръка.
И все пак родителите, които отказват да ваксинират децата си, ги оставят също толкова безсмислено уязвими за нея. Тъй като дифтерията е част от комбинирана ваксина, предпазваща и от тетанус и коклюш, същите недостатъчно ваксинирани групи, които допринасят за заразите с нея, са незащитени и от другите две болести.
Никой не иска да научава същия болезнен урок като тези родители в Барселона.
Ако става на въпрос в Испания имаше масово туберкулоза преди много години, някъде около 2000-та година. Много преди да се развихри като мода и мания антиваксърството. Та въпроса мие, защо по време, когато е нямало антиваксърски настроения и всички хора си ваксинираха децата, в Испания имаше масово туберкулоза?
Ах, колко интересно! "ваксинират хората срещу заболявания, чиито симптоми не могат да разпознаят......" Някак си едни зли/хищТни демони/лекари, дупчат горките нещастни хорица, с една единствена цел - най-малкото да ги направят аутисти, за да осигурят работа на психиатрите. Писах по този въпрос и ще повторя, че всеки отговаря за детето си, но......САМО И ЕДИНСТВЕНО, АКО ТОВА ДЕТЕ ЖИВЕЕ ИЗОЛИРАНО ИЛИ В КОМУНА СЪС СЕБЕПОДОБНИ!! Общественият имунитет и общественото здраве са държавна политика и никак не зависят от 100 или 200 безпросветни и пристрастени към тежки инфекции антиваксъри.
Представям си как ликуват фармацефтичните компании и как ще раздухат сега особено като се знае, че разполагат и с много средства. Заглавието е невярно - дифтерията си я има. Единствено това дете е пострадало, защото не е било ваксинирано, но не е задължително то да е първоизточник на заразата. Защо обаче държава като Испания няма лекарства за това заболяване? Според мен ако лекарят на детето беше казал на родителите "Вижте лекарство вече не произвеждаме и ако се разболее ще разчитате на молитви и тамян.", то те щяха да ваксинират със сигурност.
Frida, Относно това, че се ваксинират деца без лекарите да могат да познаят симптоматиката ... Първо, че тези две неща нямат нищо общо и второ, категорично доказателство за дифтерията се открива само при аутопсия, за съжаление. Другото, което ме побърква след като чета коментарите е това, че масово хората си мислят, че едра и дребна шарка са еднакви болести и с еднакъв изход... Потресен съм изобщо, че може да подложиш детето си на такъв риск при лишаване на ваксина, за каквото и да е от задължителния календар. И понеже всички обсъждат, че ваксините водят до аутизъм, дали изобщо някой си направи труда да разбере какво заболяване всъщност е аутизма ... И дали някой всъщност си дава сметка, че това да си преносител на бактерията причиняваща дифтерия, не означава, че си болен, но ако не си ваксиниран, а се сдобиеш с бактерията, то при подходящи условия за развитието ѝ, фаталния изход е гарантиран ...
Другарки и другари, имам следния въпрос: Някой наясно ли е, дали ромското население у нас дисциплинирано ваксинира децата си против всичко, за което фармацевтиката е създала ваксина? И ако не, тогава има ли данни и статистики от какво се разболяват у нас децата на ромското население? Понеже гледам тук много специалист, та рекох да попитам. Благодаря предварително! А, и .... "кафето" - сигурни ли сте, че това са най-важните новини за БГ???
И двете страни разтягат локуми!!! Някой изобщо поставили се дори за миг на мястото на родителите?!!?!?!?! Или просто си плещите глупости и си пускате линкове? Защо не попитате родителите дали все още са с "антиваксърски" убеждения? И естествено и обратната страна - да се поставим на мястото и на родителите на деца пострадали/загинали от ваксините (естествено с тезата това да е доказано)... За мен ваксинирането трябва да е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Но!!!! Трябва да имам ИЗБОР каква точно ваксина да сложа на детето си! Не държавата да ми определя. ОК, нека да каже - еди коя си е безплатна, за останалите нека има доплащане. По този начин ще има и конкуренция между предлагащите. Убеден съм, че при такива условия голяма част от антиваскърите ще си ваксинират децата (след нормално проучване за различните продукти)...
Е, това вече е типичен пример за проваксърски истерии, вероятно подкрепени услужливо от фармацефтиката, като гледам откъде е препечатан материалът. Как точно антиваксърите били "възкресили дифтерията", не разбрах точно. Ако неваксинианото дете беше единственото заразено - иди-дойди, ама тука имаме и осем ваксинирани, които активно спомагат за това "възкръсване", така че да се обвиняват за това антиваксърите, е чиста проба малоумна пропаганда.
Здравейте. Баща съм на дете с диагноза аутизъм. Накратко ще ви разкажа моята история. И не с цел съжаление или нужда от помощ. Детето ми е вече 10-ти клас. Учи в техникум и е с много добър успех. Точно днес трябва да отида в училището му, заради проблем възникнал и роден от простотията и отчайващата нетолерантност на българския народ. Каквото и да сме постигнали досега, е било поради многото усилия от наша страна, помощта на малцина и проблемите, създавани от учудващо голямо мнозинство. А най- много проблеми имахме и навярно ще имаме с така наречената администрация, призвана да помага- не само за здравето, но и в образованието. След диагнозата, която получихме в центъра за психични болести „св. Никола“- Александровска болница ни бе казано, че това е до гроб и да се оправяме сами. Заради тази диагноза ни бе отказано записване на детето ни в две училища в ж-к“Надежда“. За кратък период детето ни бе записано в помощното училище в ж-к“Надежда“. Махнахме го оттам поради тормоза, който установихме, че е упражняван над децата. Не оправдавам постъпките на възпитателите там, но намирам обяснение за ситуацията там. Просто обществото и държавата ги бе оставила сами да се оправят. След този случай преместихме детето ни в съседното училище – 16-то СОУ. И тук попаднахме на истински учител и педагогически съветник. От типа възрожденци. Хора с мисия в живота. С помощта на този учител и донякъде с разбирането на тогавашния директор, развитието на детето ни тръгна в сравнително правилна посока. И така бе до 4-ти клас. След завършването на 4-ти клас аз лично занесох БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА в Столичния инспекторат по образование(и тогава там шеф бе Ваня Кастрева). Такова бе връчено лично и на г-жа Фандъкова (токава зам. кмет по Образование). При внасяне на писмото ме информираха, че тези учители ще бъдат наградени, но така и не го направиха. От 5-ти до 7-ми клас бяхме оставени сами да се борим, подпомогнати от ресурсен учител 1 път седмично за 1 час. Малко били ресурсните учители и трябвало да обикалят в различни училища. В средата на 7- ми клас получих информация за облекчен прием на деца със специални образователни потребности (СОП) след 7-ми клас и потърсих допълнителна информация в Столичния инспекторат по образование. Поради техните бюрократични изисквания започнах събиране на необходимите документи още през януари, като срока за подаване бе края на април- началото на май. След голям брой посещения, колосално количество загубено време (за което бях свидетел на потресаващо отношение към друг родител с подобни проблеми) и в края на процедурата ме информираха, че според техния регистър, детето ми може да учи само овощарство и цветарство. В регистрите им за заболявания нямаше въобще диагноза аутизъм, дислексия или други от спектъра психични заболявания. Всъщност базата данни не бе коригирана според мен от времето на СОЦА. След началните спорове разговорите се изостриха. Резултата бе следния- от инспектората КОНСУЛТИРАХА директорката на училището, в което детето ми учеше (62 СОУ) как да процедира с нас. Поради дребен пропуск в документите ни за ресурсен учител, ни информираха, че всъщност детето ми няма да бъде третирано, като такова със СОП. Правото на половин час повече по време на матурата ни бе отнето. След матурите в 7- ми клас детето ми бе прието без каквито и да е преференции от първо класиране, за разлика от други 17 деца от класа скъсани на изпита. Това е моя опит със Столичния инспекторат по образование, директор на който бе Ваня Кастрева -сегашен зам. Министър Аз съм за ваксините, особено когато целта им е не само парите. Второто ни дете има всички ваксини, без една. А сега малко статистика. Усложненията при ваксинация против морбили са 15%. Ваксинацията започва през 1969г. Към момента през последните 15 години има увеличение на заболявания от аутистичния спектър над 1000 % (един псевдо лекар ме убеждаваше , че е заради по-добрата диагностика. Аз му отговорих, че благодарение на такива като него медицината за последните 15 години е хвръкнала до небесата, а във времето преди него са били прости диваци- реакцията се сещате каква беше) Преди 1969 почти всички са преминавали тази болест. Обикновено минава без специално лечение. Когато сестрата на съпругата ми забременя, я предупредихме. Тя се консултирас лекар, който ни изкара идиоти. Сега синът и има същия проблем, с разликата, че тя няма капацитета да се бори, както ние. Не пиша това с цел съжаление. Най-големия проблем на България не е инфраструктурата, а е образованието и възпитанието. В съвременния свят на технологии решаващо е знанието и моженето. А без възпитание, ще имаме само мръсотия, простотия и увеличаваща се престъпност (колкото и да увеличават парите за МВР). Завършвам с думи от филма „Хобит“ (с надежда по лесно да се разбере от читателите, а и защото броя на орките около нас нараства много бързо)- Такава е природата на злото. Разсейва се и избуява сред безсрамното невежество на света. То е сянка, която се спотайва в ъгъла. Неуморна злост, черна, колкото падащото було на нощта. Колкото до ваксините – това е социална отговорност. Аз поемам отговорност към обществото, за да го предпазя здраво, а то би следвало да поеме отговорност в случай на усложнения. Когато това обшество отказва да поеме каквито и да е било отговорности, то няма и право да изисква каквото и да е било.....
това не го пускам като статия, защото редакторите ИМАТ СИТО С ТРОЛСКИ ДУПКИ
Не извъртайте нещата. Ако нямаше мощни антиваксерски организации, които чрез своите сайтове да пропагандират лъжи и да зомбират населението, този текст, както и другите нямаше да ги има. Ваксините просто щяха да си вървят по каналния ред и нямаше да занимават никого. Не застъпниците се опитват да всяват страх от болести, а противниците с техните лъжи за поголвна смърт и увреждания. Важно е да се знае кой е първопричната.