Около 63% от българите смятат, че образованието в училищата у нас в последните години запада все повече и повече, а това мнение става все по-широко през годините, показва проучване на "Галъп интернешънъл".
Изследването е проведено между 5 и 11 септември сред 769 души. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души. Това са част от данните по актуални през септември въпроси - на базата на редовните изследвания Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл".
Това е ежемесечното, независимо във финансирането си, национално представително проучване, което повече от четвърт век изследва мненията всеки месец по метода "лице в лице".
На въпрос "Според Вас, като цяло, накъде върви образованието в училищата в България в последните години, към по-добро или по-лошо?" едва 16% от анкетираните дават положителен отговор. За сметка на това, негативният дял отговори е 63%, а 21 на сто не могат да преценят.
Сравнено с 2012 г., когато е направен подобен сондаж по темата, 23% са били положително настроени към бъдещенто на образованието в България, докато песимистите са били 48%.
За 6 години процентът отговорили "към по-лошо" е нараснал с 15 пункта, а "към по-добро" е спаднал със 7. Макар де е рано за обобщения, съпоставката показва задълбочаване на негативното отношение на българите към системата на образованието, отбелязват социолозите.
По-оптимистично настроени – и през 2012 г., и сега - са младите и хората с по-висок образователен статус, но дори и там оптимизмът не преобладава. Сред най-възрастните песимистичните оценки и очаквания са норма.
Що се отнася до това какво биха препоръчали на близък кандидатстудент относно бъдещо следване, 41% отговарят с "в чужбина", докато 38% са за българските университети. Данните изглеждат сходни и по-неблагоприятни за българското висше образование спрямо тези от 2012 г.
По-младите и по-образовани изказват предпочитания към обучението в чужбина, за разлика от по-възрастните, които смятат, че България е мястото, където кандидат-студентите трябва да продължат висшето си образование.
От "Галъп" отчитат, че негативното отношение се дължи не на работата на учители и преподаватели, колкото на цялостното усещане за неадекватна работа на политиците. Разбира се, среща се и скептицизъм по инерция, но във всеки случай данните съдържат достатъчно тревожни изводи.
Епа докато насила се раздават дипломи на аналфабети ще е така.. Работих известно време като учител, ситуацията в гимназиите е жална майка в кърджалийско време... Директорите треперят над всеки един ученик- на много места един да се премести и трябва да закриват випуска, да освобождават учители, персонал. И за това, ученикът знае, не знае- пиши му високи оценки. Ама дошъл на училище пиян, друсан, буйства- няма проблем, важното е да го има кат бройка в списъците. Това, ученикът да внимава в час , да пише домашни, да учи- е някакво фентъзи, измислица, нереалност. А за университетите- от над десет години насам "университети" като Шуменския и Благоевградския имат с по двайсет процента по-малко кандидати, отколкото обявени места. И за това бутат дипломи за педагози и хуманитаристи в ръцете на хора, които са тотално неграмотни. То вече и в Софийския е така. И защо да не е? Завърших през 2007, през 2012 поисках да изкарам второ висше. Обаче нанай- системата казва "само платено". Срещу 1500 лв на семестър, без право на общежитие, карта за транспорт итн. При тези условия защо да избера СУ? В Европейския съюз сме. Отидох в западноевропейска държава, където следвах срещу в пъти по-ниска семестриална такса, релевантна на българската при държавна поръчка и ползвайки се от студентски привилегии. Но тук на ГЕРБ не им трябват образовани, знаещи и можещи хора. Трябват им тъпи , тарикати на дребно и лесни за манипулиране същества.