Акушерка преби бебе и социалните мрежи прегряха от възмущение и активизъм.
Групи, петиции, протести, искане "Бебетата да са при майките веднага след раждането"...
Медиите се превърнаха в съд и прокуратура вместо да потърсят причините за случилото се, a акушерката се превърна в най-виновният човек в държавата след Костов. И заваляха оплаквания от условията в болниците, от лошо отношение на медиците, а до месец ще се възроди и позалязлото течение "Аз раждам вкъщи".
Винаги съм си мислел, че аз съм циника в семейството. До вчера. Сестра ми коментира двете новини - тази за протеста и онази другата за майка пребила 4-годишно дете с изречението "Ядосани са хората, откъде накъде друг ще им бие детето".
Това изречение ме накара да погледна към цифрите.
Удрянето на шамар като възпитателен метод подкрепят 39 на сто от българските родители, според проучване на Националната мрежа за децата от 2013. Друго проучване на MedicalExpress направи експеримент сред родители от различни етнически и социални групи.
Оказва се, че голяма част от родителите са убедени в ефективността на шамарите и не се притесняват да признаят, че ги употребяват като наказание. При това го правят редовно и без сериозни причини. Една от майките ударила 11 пъти детето си, защото то се скарало със сестра си.
Изнервени от ежедневието отдавна сме заменили домашния уют със семейни скандали.
14-годишната ми племенница преди време ми сподели, че най-гадният момент от деня за нея е "Когато мама се прибере от работа в 6. Започва да вика от вратата. До 8 са се скарали с тате поне три пъти.".
Версията на братовчедка ми за семейството им е "Осигурили сме им най-добрите материални условия, които можеш да си представиш". И ококорения ѝ поглед, когато казах "И децата ти чакат с ужас момента, в който ще се прибереш от работа."
Сега нещата са малко по-различни, но проблемите в много семейства все по-рядко идват от тежкия пубертет на децата.
Докато водехме този разговор преди 2 години в заведение в столичен мол, около нас гъмжеше от тичащи деца, крещящи родители и викове "Иванееее, ше те пребия бе". Така от малък тригодишният Иван получава най-важния урок в живота:
Всички проблеми се решават с бой.
И като стане на 4 с кеф ще раздава шамари в детската градина. А ако Франческа се оплаче на майка си, че Иван я е ударил получава съвет от майка си "Няма да се даваш, маме, удряй и ти, нали си мъжко момиче."
Посещение в произволна детска градина или училище ще промени представите за екшън на всеки холивудски режисьор.
Възпитаваме децата си в агресия от най-ранна детска възраст и след време с изненада откриваме, че вече са пораснали достатъчно да могат да ни отвръщат със същото.
Ако си раздавал шамар след шамар на детето, откакто то помни, защо то да не забие един на баба си без значение каква е причината?
"Може да го бия, ама е от любов и за да стане човек от него" не важи ли в този случай? То не може ли да обича баба си? Или боят е любов, когато ние "обичаме", но не и когато ни "обичат"?
Възпитанието чрез бой е нискоеволюционно.
Детето трябва да се третира като човек, да му се обяснява с много търпение. Приемето го като предизвикателство за самоусъвършенстване. Научете се да си владеете нервите и емоциите и си приберете егото при зимните дрехи.
И тук нямат значение материалният статус и социалното положение. Най-агресивните деца в детската градина, в която работеше майка ми, са интересна извадка.
Образована и добре осигурена майка - психоложка, която възпитава деца близнаци по незнаен учебник - на класическа музика, без подаръци играчки, без забавления с други деца, всъщност дава резултат агресивни момче и момиче, които редовно си поступват "приятелчетата" в групата.
Самотна майка, с едва закърпено положение, нервна от работа и шефове, води до дете, което е проблемно и постоянно се бие. Педагогическият персонал донякъде успява да овладее положението и има малко положително влияние, но недостатъчно.
И в двата случая следват истерични викове и разправии, независимо къде се намират.
Точно тези викове прибраха по бързата процедура познати от Канада. Семейството отива с двете си деца и си карат по нашенски, но след няколко сцени по заведения за хранене получат предупреждение от социалните, че ще им ги отнемат. И до днес с това започват разказите "Как е в Канада". Излишно е да казвам, че виновна е Канада.
Защото шамарът си остава най-лесният начин за справяне с всяка проблемна ситуация. Нищо, че не е най-доброто решение и никога няма да бъде.
Ако напрежението ви е повече купете си боксова круша и я удряйте до припадък.
Или за по-евтино бийте възглавницата. Ако ви се вика, намерете си място, където можете да викате необезпокоявани от никого и викайте на воля. Дори някой да ви види, дори да ви помисли за луди. Но оставете децата си намира. Повечето от тях не могат да понесат нервното ви напрежение, преминаващо на моменти в истерия. Нали нямат вина, че сте им родители?
Битието определя съзнанието!- Колкото си по-бит, толкова си по съзнателен !!! Радой Ралин ...
Прислуша ми се това: http://vbox7.com/play:99c06397
Не оставайте с погрешно впечатление, че в Западна Европа са решили въпроса с възпитанието на децата перфектно. Е, да, не ги млатят публично (ще ги осъдят), но в къщи пак има викове и понякога и шамари. Или пък се стига до другата крайност, родителите изобщо не знаят къде са децата им и какво правят. Особено в петък и събота, когато всички масово са пияни. Така че не е много сигурно кое точно е по-правилно от тези два модела.
Единственото, което разбрах от цялата "статия" е, че авторът има кофти семейство...
Тази с малкото бебе се оля тотално - трябва да има психотестове за такива длъжности. Направо не знам как е оцеляло бебето. От гледна точна на възпитанието - малко, но навреме трябва - важно е да се уцели момента. Ако се изтърве момента се вижда какво става - по улиците е пълно с такива примери от "новото" поколение. Като онези "яки" младежи от Варненския мол, дрогите по пътя, пиянките в училище и прочие смрад.
Къде си Макаренкооооо
Нискоеволюционно е когато чаавето те изнервя, ядосва или не разбира от дума да му шибнеш два шамара, щото те мързи да обясняваш. Още по-нискоеволюционно е да крещиш насред центъра на София, че е трябвало да абортираш едно време. Ей такива ми ти работи са нискоеволюционни и те приближават повече до маймуните (които не могат да крещят, че е трябвало да абортират, но както и да е), отколкото до хората...
Еми то точно заради това е нужен лабута! Едно е някой нещо да то обяснява- друго е, от зор да си направиш изводите сам! "Бит на Главен не вярва!" същият автор
Също така, да си онождаш жената е вид дискриминация и насилие, затова цивилизованият избор е хомосексуализма. Остаряло и ретроградно е да се гордееш с националната си принадлежност и затова всички трябва да се изселим зад граница. Армията само харчи пари и нищо не произвежда, затова скоро ще ни пазят чужди армии. Държавното е порочно, а частното е върха, затова скоро ще си плащаме за удоволствието да караме по магистрали, полицията ще минава на щат към транс националните корпорации, а училище ще има за онзи, който може да си плати. Здравеопазване също. Пенсионерите са мръсни комунисти, затова изобщо няма да се пенсионираме. Така ще да е бъдещето другари, еврогейска либерастия му викат…
Рован ли си, ровен ли си, не те знам, ама подобно извъртане на темата е меко казано глупаво. В моята фамилия никога в нито едно поколение децата не са били шамарени, камо ли бити, нямам и такива приятели, па всички сме хора и, да ти кажа, по сме хора от много от тия, дето са им посягали възпитателно. Насилието се мултиплицира, не знам дали го знаеш, макар че вас по-старото поколение неща като психология ви звучат като ядрена физика. Едно бито дете най-вероятно също ще стане насилник и също ще бие децата си. И така се завърта порочният кръг... А после някоя изтрещела акушерка ще обере целия народен гняв (не че не е виновна) и после - айде пак по живо, по здраво наново. Нещо повече, в моят кръг няма човек, чиято глава да побира как биенето на шамари може да налага възпитание.
Пфуу, тук ма хвана натясно. Психологията ми е малко боса, щото съм чел само това-онова от Фройд, Юнг, Фром, Адлер и Маслоу. Пък и в двете ми магистратури психологията беше само по един семестър, за обща култура дето се вика, затова по повод боя си имам стихче: На мама мусаката най-харна на земята. На баба ми пестила ми дава мъжка сила. Но полза най-голяма да няма лична драма, от татковите манджи: ... шамарите му блажни. Те волята каляват и твърдост ми придават да тегля аз хомота в полето на живота.
- Абе, Съни бой, абе ти си бил само за бой бе!.....
И само да те светна, че два шамара не са мултиплицирано насилие, но 18 годишен психологически тормоз без нито един шамар гарантирано ще те направи пухльо до живот. Ако щеш ми вярвай, но съм сигурен, че 30 годишните съфорумнички, дето не могат да си намерят мъж, ще ме подкрепят, че зад всеки мухльо, дето не му стиска да свърти къща и ги е мотал с години, стои по една властна майка. Толкова за боя и психологията.
Смаян съм от късогледството на интелектуалните мозъци на сайта.Значи законите на джунглата в икономическата област са демократична ценност а възпитанието с шамари е противоестествено.Схващате ли двойния стандарт?И в двата случая действат законите на джунглата само че някои искат да ни ориентират само в една посока и да прикрият престъпления в другата посока.Дали който чете умее да мисли?
Шами, разбирам объркването ти, но двете неща - капитализъм и шамари, колкото и да са според законите на джунглата, толкова и не се свързват по еднакъв начин към него. Трупането на капитал всъщност не е примитивно физическо действие, макар че в същността си може да се свърже с битката за надмощие в стадото. Защото за едното се изискват някакви интелектуални способности, а за другото - не. Роуан, дали тормозът ще е физически или психически, няма особено значение. Вариантите са два - или тормозеното дете расте смачкано и с ниско самочувствие (независимо от вида тормоз) или научава методи, с които самото то да причинява физически или психически тормоз над останалите. Отделно може да се каже, че еднакъв подход при различни деца има различен ефект, каквото и да говорят разни гурута по педагогика. Тоест, по-грубия подход към някои действа мотивиращо, както при други не действа изобщо и дори има обратен ефект. Децата не се раждат еднакво интелигентни и схватливи по начало и общо взето по-глупавите асимилират по-лесно посредством грубите методи, докато при природно умните деца често това има обратен ефект.