Работодателите се обявиха срещу повишаването на минималните заплати

Работодателите се обявиха против административното увеличение на минималната работна заплата от 510 на 560 лева. Националният съвет за тристранно сътрудничество разглежда проект на постановление на Министерския съвет, с който минималната работна заплата от 1 януари догодина става 560 лева.

Бизнесът настоява за ясни икономически критерии при определянето на минималното възнаграждение, а не то да се базира на политически обещания. Според работодателите трябва да се приеме ясен механизъм за повишаването на МРЗ, както е заложено в ратифицираната конвенция 131 на Международната организация на труда.

От Асоциацията на индустриалния капитал (АИК) припомниха своето предложение минималната заплата да се договаря по икономически дейности за всяка година.

Тъй като това няма да бъде възможно за 2019-а, да влезе в сила от 2020 г., а за догодина да се приеме компромисно решение за 15 от общо 88 икономически дейности минималната заплата да остане 510 лева, а да не се увеличава.

Оттам смятат, че за сфери на дейности като туризма, охранителния бизнес, производството на хляб и на дрехи, пчеларство, хлебарство, хуманното здравеопазване в частта на медицинските сестри, акушерите и рехабилитаторите, както и за заплатите на свещениците, не трябва да се повишават сега, тъй като в тези дейности средната заплата е равна на минималната.

Велев посочи още, че в някои области у нас минималната работна заплата достига до 80% от средната работна заплата. Той обяви, че работодателите не желаят хората да получават минимални заплати.

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) посочиха, че предложеният ръст с 50 лева на минималното възнаграждение от 1 януари догодина ще струва на бизнеса 284 млн. лева. Синдикатите от своя страна защитиха предложението увеличение и припомниха, че покупателната способност на българите изостава спрямо тази на европейците.

Новините

Най-четените