Едва 53% от учениците на 15-годишна възраст у нас са функционално грамотни, като това са едни от най-ниските нивана досега, регистрирани в страната. Това показват изводите от тазгодишния традиционен мониторингов доклад на сдружение "Образование България 2030".
Според данните от доклада почти всяко второ дете на възраст от 15 години не е способно да разбере прочетен текст. На практика такива деца могат да прочетат какво е написано, могат да сметнат проста задача или да запомнят дадено твърдение, но не могат да го разберат, ако е малко по-сложно от базовата комуникация.
Докладът показва, че се повишава и делът на 15-годишните ученици, които нямат основни умения по четене, математика и природни науки. Също така все повече деца и младежи напускат преждевременно образователната система.
Въпреки това се наблюдават и някои положителни тенденции. Така например завършилите образованието си младежи се реализират по-добре на пазара на труда, а делът на младите хора, които нито работят, нито учат намалява от 26% през 2013 г. до 17,5% през 2019 г.
Друг интересен извод от публикувания доклад е фактът, че през учебната 2019/2020 г. се отчитат едни от най-ниските нива на записване на деца в детска градина за последните 10 години - 78,7%.
Според авторите на документа, кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, промени изцяло обучителния процес, като открои някои работещи механизми, но и подчерта добре познати проблеми.
"Институциите припознаха необходимостта да се инвестират допълнително усилия и средства в достигането на всеки ученик. Създадоха се нови платформи за споделяне на материали и добри практики, а училищните екипи имаха възможност да надградят дигиталните си умения. Пред българското образование обаче остават предизвикателствата, свързани с гарантирането на достъп до качествено образование за всички ученици, както и със задържането на учениците, които са в риск от отпадане", пише още в доклада.
След влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование през 2016 г. се предприеха безпрецедентно много мерки за повишаване на качеството на образованието. Много от тях са обещаващи и успешни. Въпреки това данните показват, че резултатите от тях все още не се виждат и предизвикателствата остават.
Авторите на доклада отправят и някои препоръки към образователната система. Една от тях е да се наблегне повече върху формирането на умения и компетентности за реализация, а не само предметни знания.
В този смисъл според експертите от "Образование България 2030" е по-добре националните външни оценявания и матурите да измерват не само фактологични знания, но и конкретни умения, които учениците са развили през образованието си.
Оттам също така препоръчват повече подкрепа и обучения за учителите, така че те да прилагат новия компетентностен подход и да развиват и умения.
