Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Съветът на Европа: България все още не се справя с ксенофобията

Макар да има прогрес, съществуват все още твърде много проблеми с омразата спрямо малцинсвата Снимка: БГНЕС
Макар да има прогрес, съществуват все още твърде много проблеми с омразата спрямо малцинсвата

Усилията на българските власти за насърчаване на междуетническата и междурелигиозната толерантност редовно биват подкопавани от ксенофобски, антиромски, ислямофобски и антисемитски изявления на политици на високо равнище и медийни репортажи с подобен характер, на които властите често не реагират.

Това е една от констатациите в доклада на Консултативния комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, който е част от Съвета на Европа, цитиран от bTV.

Комитетът публикува доклада, в който е поместено и четвърто по ред становище за ситуацията с малцинствата в България.

В доклада са разгледани множество проблеми у нас, свързани с малцинствените групи, техните права, образование, достъп, както и честите случаи на дискриминация към тях.

Там е поставен и проблемът с хората в България, които се самоопределят като македонци и продължават да настояват за признаване като национално малцинство с право на закрила спрямо Рамковата конвенция.

Все пак в доклада е изтъкнат напредъкът на България с прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.

Страната ни е доразвила законодателството за недопускане на дискриминация и е въвела по-всеобхватна забрана на подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на основание вяра. Също така властите участват по-активно в борбата с антисемитизма, а финансирането на вероизповеданията е съобразено с ползите за мюсюлманската общност.

Авторите на доклада също така отбелязат и съгласуваните усилия за достъп до образование, които са довели до по-висока посещаемост в училищата сред децата роми и постепенно намаляване на броя на преждевременно напускащите училище.

Въпреки това този напредък е определен като недостатъчен и Консултативния комитет разгръща основните проблеми и дава препоръки към тях за действия, които може да облекчат съществуващите проблеми.

Те са разделени в различни направления, като за всяко от тях се дават определени препоръки за действие.

Образование

Докладът отбелязва усилията на България в осигуряването на по-голям достъп до образование, както и факта, че това е довело до по-висока посещаемост в училищата на децата роми и до постепенно намаляване на броя на преждевременно напускащите училище.

Въпреки това проблемите с качеството на образованието сред ромските деца остава, като това личи най-много в трудностите, които те имат с това да продължат към средно образование. "Честата фактическа сегрегация в образованието, в жилищния и в здравния сектор е реалност, а усилията на властите в борбата с това положение са недостатъчни", се отбелязва в доклада.

Препоръки: "Да се разработи, приеме, прилага нова стратегия, която да е всеобхватна за членовете на ромските общности и за всички заинтересовани страни. Властите следва да продължат да дават достъп до образование за децата роми, да разширят програмата за образователни медиатори и да се борят със сегрегацията, да се насърчава образованието на малцинствени групи в тясно сътрудничество с представители на малцинствени групи чрез въвеждането му в предучилищното и в средното образование, чрез осигуряване на преподаване на различни предмети на малцинствени езици."

Дискриминация и толерантност

Комитетът отбелязва, че често лица, принадлежащи към национални малцинства, стават жертви на подбуждания към омраза, мотивирани най-често от антиромски нагласи и ислямофобия. Оттам отбелязват, че макар правната рамка относно словото на омразата и престъпленията от омраза да е до голяма степен задоволителна, все още прилагането ѝ на практика и докарването на подобни случаи на престъпления от омраза до крайни санкции, са твърде малко.

В проведените интервюта с представители на малцинствата, много от респондентите се оплакват от атмосфера на безнаказаност, по-специално по отношение на словото на омразата и престъпленията от омраза срещу роми.

Препоръки: Да се гарантира, че нападенията и дискриминацията на расова или етническа основа се идентифицират, регистрират и разследват ефективно, а отговорните лица, изправени пред съда.

Освен това от Комитета отправят препоръка и към властите публично да се противопоставят и категорично да осъждат всички случаи на антиромска реторика от страна на политици и други публични личности и активно да подкрепят мерки за повишаване на осведомеността срещу антиромските нагласи в обществото. Важно е и да се гарантира независимостта, безпристрастността и ефективността на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД), се отбелязва в доклада.

Културни, езикови и права на участие

В доклада се отбелязва, че правото да се изучава майчин език е единствената правна рамка, която предоставя специфични права на малцинствените групи в области като култура, медии, използване на езици при контакт с властите, топографски обозначения или политическо участие. Това е посочено като "достойно за съжаление", като се допълва, че то е валидно не само за ромските и турските малцинства, но също така и спрямо арменци, арумъни, евреи, каракачани и власи.

Препоръки: Да се увеличи значително бюджетът за опазване и развитие на националните култури на малцинствата и да се създаде ефективен механизъм за участие на представителите на малцинствата в разработването на културни политики и разпределение на финансирането.

Също така се посочва, че властите у нас трябва да изготвят оценка на необходимостта от използване на малцинствени езици в отношенията с административните органи и да се улесни публичното и/или частното излъчване на телевизионни и радиопрограми, както и публикуване на писмени новини на малцинствени езици.

От Комитета призовават "да се насърчава предоставянето на подходяща информация на децата за историята, културата, езиците и религията на националните малцинства и за техния принос към българското общество".

Самоопределящите се като македонци

Спорната тема с самоопределящите се за македонци български граждани също е засегната от доклада. Там се подчертава, че българските власти все още не са започнали диалог с тези хора, докато те продължават да възприемат себе си като етнически македонци и искат да бъдат признаци за малцинство, ползващо се с право на закрила съгласно Рамковата конвенция. Същото е валидно за лица, които се самоопределят като помаци.

С решение на Софийския апелативен съд от 2019 г. относно регистрацията на сдружение, подобно на "ОМО Илинден", за пореден път беше потвърдена позицията, поддържана от българските власти и съдебната власт в продължение вече на 20 години, че в България няма "македонски етнос", се отбелязва в становището.

Коментира се още, че след реформиране на процедурата за регистрация на НПО, с цел опростяване на процеса, са регистрирани две организации на лица, самоопределящи се като македонци.

"По време на посещението на Консултативния комитет през ноември 2019 г. обаче вицепремиерът поиска от главния прокурор да започне разследване за прекратяването на регистрацията на тези организации, което доведе до искане за прекратяване на регистрацията на едната от тях", допълват от Комитета.

Допълнителни коментари

Комитетът отбелязва, че Законът за защита от дискриминацията и съответните наредби от Наказателния кодекс осигуряват до голяма степен защитата на лицата от националните малцинства от дискриминация и от враждебни или насилствени действия.

"Практическото прилагане на тази правна рамка обаче е възпрепятствано от липсата на осведоменост относно съществуващите права и средства за правна защита, слабата политическа подкрепа за институции като Комисията за защита от дискриминация и недостатъчните усилия за разследване и наказателно преследване от страна на правоприлагащите органи и съдебната власт", се казва още в становището.

Отбелязва се, че страната ни отбелязва напредък в областта на религиозните права. Въпреки това в доклада се изтъква, че българските власти все още не събират данни за словото на омразата и престъпленията от омраза.

Най-четените