Той е добре познат на ценителите като един от най-класните голмайстори на своето поколение.
И макар че кариерата му далеч не се разви по типичния за футболен талант начин, култовият му статут няма как да бъде поставен под съмнение.
Лука Тони отбеляза над 300 гола в богатата си кариера и остана в историята като четвъртия най-резултатен италиански играч.
Всъщност в ерата след Втората световна война, само Алесандро Дел Пиеро е бил по-резултатен от него.
Тони обиколи множество клубове, стана световен шампион с Италия през 2006-а и два пъти завоюва титлата в Бундеслигата през периода си в Байерн Мюнхен.
Но най-впечатляващото си постижение той остави за накрая.
Изминаха десет години, откакто Лука Тони постави рекорд, който едва ли скоро ще бъде подобрен.
Нападателят стана най-възрастният голмайстор на Серия "А", когато вече беше на 38 години.
Точно така, на 37-38 Тони направи един от най-силните си сезони и се разписа 22 пъти за отбора на Верона - един от скромните тимове в елита на Италия.
Колкото повече години минават, толкова по-добре можем да осмислим значимостта на този рекорд от дистанцията на времето.
Но как изобщо стана възможно това толкова необичайно постижение?
Да започнем оттам, че това не беше първият приз "Капоканониере" в кариерата на Тони.
Неговата звезда изгря сравнително късно, но през 2005/06 таранът вече късаше мрежите в калчото с недостижимо за останалите темпо.
Тогава играеше във Фиорентина и наниза 31 гола в първенството, с което стана голмайстор не само на Серия "А", но и на цяла Европа и спечели "Златната обувка".
Тони се намираше в своя пик и през лятото след тази кампания помогна на националния отбор да стъпи на световния връх на Мондиал 2006.
Голаджията вече не беше млад играч, всъщност беше на 29 години и трансферът в Байерн беше големият му шанс да се докаже в топ отбор.
На 31 г. Лука Тони беше топ реализатор на Бундеслигата и в Купата на УЕФА с Байерн.
Виждаше се, че снажният 193-сантиметров голов хищник притежава заложбите да остане продуктивен и в по-късните си години - но след онзи знаменит първи сезон с баварците, нещата тръгнаха надолу за него.
След конфликт с треньора Луис ван Гаал, той напусна Мюнхен, а головата му форма се срина.
Получи шанс в няколко различни тима, където статистиката му в шампионата казва всичко: пет гола за Рома, три за Дженоа, два за Ювентус, три за дубайския Ал-Насър.
Дори когато се завърна във Фиорентина, където беше оставил толкова значима следа, Лука се отчете със сравнително скромните осем попадения в 27 мача от първенството.
Футболистът преживя и голяма трагедия в личния си живот през 2012 г., когато първородното му дете беше мъртвородено.
Впоследствие съпругата му Марта му роди две други деца. А в момент, когато сякаш отказването от футбола беше най-логичният ход, Тони подписа с новака в Серия "А" Верона.
Трансферът се случи през юли 2013-та, когато Лука Тони вече беше навършил 36.
Въпреки статута му на някогашна звезда, не се очакваше той да е нещо повече от резервен нападател, най-малкото защото отборът вече разполагаше с надежден голмайстор в лицето на Даниеле Качия.
За ветерана преминаването в по-малък клуб означаваше промяна в личната нагласа.
"Толкова много съм припечелил в кариерата си, не играя за пари", обясни той и добави, че мотивацията му е да бъде "протагонист" - и да поведе новия си отбор в ролята на основна фигура.
Тони надхвърли всички очаквания през 2013/14, когато наниза 20 гола и помогна на Верона да завърши на десето място, вместо да се бори за оцеляването си.
Голмайсторът изнесе най-резултатния си сезон от 6 години, но се оказа, че най-доброто все още предстои.
През следващата кампания головете му бяха цели 22 и така раздели голмайсторския приз с Мауро Икарди от Интер.
Един поглед към тогавашните му попадения показва колко разнообразен и смъртоносен за противниците продължаваше да бъде голаджията и на 37-38 години.
Може и да не беше най-бързият и най-подвижният, но е поразително колко опасен беше и с двата крака - а голям брой от завършващите му удари бяха с левия крак.
Наред с типичните за таран голове с глава и при добавки и засечени центрирания от пеналта, Лука Тони отбеляза и някои уникално красиви попадения, както с технични удари, така и с истински снаряди, тестващи здравината на мрежата.
Девет години след първата награда "Капоканониере", Тони отново беше на върха при голмайсторите в Италия и беше основната причина Верона да запази мястото си в елита с 13-тата позиция в класирането.
Вероятно на Лука му се иска да беше приключил кариерата си още там, защото изигра един последен сезон, в който вкара само шест пъти в Серия "А" и Верона завърши на дъното в таблицата.
Утехата беше, че в заключителния домакински мач (срещу един от бившите му отбори Ювентус), звездата отбеляза 324-тия си гол в професионалния футбол и стадионът го изпрати на крака.
Разбира се, нападателят далеч не е единственият блестящ ветеран в италианското първенство, където легенди като Малдини, Пирло, Тоти и доста други засенчваха младите си колеги доста след като надхвърлиха 30 години.
Но уникалното е, че Лука Тони се възроди след шест сезона на привиден спад, за да влезе в историята с един толкова специален рекорд.
А малко преди да окачи обувките, "Гадзета дело спорт" го нарече "последния велик италиански център нападател".
