Цитат от Сергей Станишев на 30 май: „100 пъти казах, че няма да съм евродепутат". На 24 юни той вече е. Ако носът му растеше с всяко повторение, щеше да е стигнал Брюксел предсрочно. Но защо тази нова европейска кариера трябваше да има такъв безчестен старт?
Пределно ясно беше, че лидерът на БСП желае европейско бъдеще - и то с цената на упорито отстъпване пред ДПС и постоянно инхалиране на кислород в правителството „Орешарски", което да го предложи за европейски комисар.
Такива кадрови решения, особено на високо европейско ниво, се вземат с преговори, подготвят се с месеци, а не тихомълком, в последния момент на крайния срок, както направи лидерът на социалистите с молба, за да се откаже от депутатското място в Народното събрание.
Вместо да заяви отначало какво смята да прави, Станишев въртеше изтърканата плоча, че остава в България и в партията-майка, за да ги спасява - той си знае от какво. От себе си - това е отговорът с днешна дата.
Срамува ли се Станишев, за да крие толкова време очевидното, разчиташе на късата памет на хората или имаше друга причина?
Ще каже, че семейството му е атакувано заради разследването срещу неговата съпруга - Моника, ще каже, че ДПС са му забили нож в гърба, ГЕРБ само подриват последните опити на кабинета да свърши нещо за хората, а собствените му редици все повече се настройват срещу него.
Какво друго да прави, наистина, освен да отиде в Европейския парламент, който определено е трамплин за по-високи постове, например европейския комисар или на лидер на депутатската група на ПЕС.
Дори скромното чиновничество в някоя комисия на огромната европейска администрация е за предпочитане.
Лошото е, че докато ни хвърляше прах в очите, Станишев се превърна в лъжливото овчарче. И в единствено, и в множествено число, защото и поисканата оставка на Пламен Орешарски се оказа блъф.
Има ли някой, който да продължи да вярва на Сергей Станишев? Очакваме публично обяснение в любов от Моника.
