Изглежда Реформаторите вярват, че количествените натрупвания водят до качествени изменения.
При Реформаторския блок „натрупванията" са партия Българска нова демокрация и Християндемократическата партия, което би трябвало да му придаде свойството на обединител на разпокъсаното дясно. Би трябвало.
Трите най-рейтингови лица на двете партии са бившият жълт военен министър Николай Свинаров, бившият зам.-шеф на Народното събрание Борислав Великов и Ирина Абаджиева-Репуц, която за няколко месеца бе политически партньор на Илиана Раева, но има последователно участие в родителски организации. (Последната политическа изява на БНД не беше по-славна - коалиционен партньор на партия "Лидер".)
Електоралният резултат на новите попълнения в РБ е пренебрежимо малък, но и те самите не дават особена гласност на своето разширение, което личи само в интернет страницата на ДГБ под формата на новина на БТА, в която е цитиран Найден Зеленогорски.
Доста по-силно се коментира ново сближаване със „Зелените", които реформаторите поканиха отново в редиците си, а зелените им отговориха с 5 условия - все едно те ще приемат при себе си РБ, а не обратно.
Цялата работа е малко пресилена, много втръснала и само ще разнообрази дългата реформаторска скамейка от резерви, някои пред политическо пенсиониране (Свинаров), други пред вечното очакване за дебют.
Съюзът говори за реформи, но първите му редици са изтъркани, а вторите - рециклирани. Това е бремето, което още им тежи.