"И веднъж да си пил антидепресанти - влизаш в затвора, ако те хванат да шофираш"
Новина с подобен анонс се носи през последните дни, предизвиквайки внезапен световъртеж, гадене и ругатни по адрес на женските роднини на законодателите.
Както с всяка бомбастична новина, обаче, и при тази има малко повече пиротехнически ефекти, отколкото смисъл.
Не от днес, а още през 2015 г. Наказателният кодекс въведе т.нар. "нулева толерантност" към шофьорите, употребили наркотични вещества - независимо дали са причинили щети или не.
Ако има нещо ново, то е, че след 16 години бездействие Здравното министерство най-после описа в подробности кой, кога и как може да взима проби за наркотици, за да се използват като приемливо доказателство в съда без процедурни подсечки и провалени дела срещу рецидивисти.
Наказанието вече се полага за шофиране "след употреба" на канабис, кокаин, амфетамини, метамфетамини и опиати (в определените стойности, които дрегерът засича). Представлява престой в затвора, от една до три години.
Когато някой бъде признат за виновен по това обвинение, съдът вече няма право да го пусне да си ходи само с глоба. След десетилетия на безнаказаност, сега лишаването от свобода ще е без алтернатива.
Ако законът беше в сила преди една година - катастрофиралата с кокаин в кръвта Жана Бергендорф пак щеше да е в Big-Brother-общежитие от отворен тип, с тази разлика, че абстиненцията й нямаше да се излъчва като риалити в национален ефир.
Със сигурност има проблем с резките крайности - но той не се крие в опасността да се окажете престъпници заради сироп за кашлица, изпит преди 2 седмици.
Проблемът е, че КАТ хваща по 60 дрогирани шофьори на седмица, което означава, че скоро ще ни трябват повече затвори, отколкото пътища. Само че българските затвори отдавна нямат "поправителен" ефект за наркозависими - вътре има повече хапчета, отколкото по чалготеките в Слънчев бряг в пика на сезона.
На теория, полевите тестове за наркотици се правят само при специализирани акции (предварително обявявани), при тежки катастрофи или при видимо неадекватно състояние на човека зад волана. Дори тогава служителите на КАТ са длъжни да опишат подробно в каква кондиция са заварили спрения шофьор - говор, походка, потене, треперене, разширени зеници и др.
На практика - всичко зависи от преценката на полицая, който трябва да реши кого да отбие и кого да пропусне. Най-вече, зависи от податливостта му към почерпки.
Нарушителят, който рискува присъда след един джойнт, сега вече ще е изключително силно мотивиран да плати в брой и да бяга.
Колкото до хипотезата "пих един аулин и сега съм зад решетките" - всеки добросъвестен лекар е длъжен да предупреди пациентите си за страничните ефекти от упойки, стимуланти или депресанти по рецепта. Включително за това, че остатъци от активните вещества на някои от по-силните лекарства могат да се засекат в кръвта до 2 денонощия след употреба.
Естествено, няма сила, която да ви попречи да си разбиете главата, защото сте убедени, че "нищо ви няма" и "си знаете мярката". Като онзи гинеколог "светило", който се вряза в спрял автомобил в аварийната лента на АМ "Тракия" след доза алкохол и кока.
В крайна сметка, никой не ви спира да си пиете хапчетата. Просто преди да седнете зад волана, прочетете листовката. Иначе може да се наложи да четете Наказателния кодекс.
