Българските ученици пият и пушат повече от връстниците си в другите държави. Те са сред първите по ранни сексуални контакти. Българските ученици са финансово неграмотни. Заложните къщи да са им по-познати от банките, но за сметка на това са на „ти" с хазартните игри . Българските ученици пият в парка и не обичат спорта, а колкото повече растат, толкова по-чужд им става.
Българските ученици са сред първите, що се отнася до тормоз* в училище.
Сегашните ученици са тези, които някой ден ще бъдат наемани на работа, или не - все пак България е и сред първенците по брой на младежи, които нито работят, нито учат, нито се квалифицират.
Разбира се, лесно е, докато четем статистиките, да обвиним тийнейджърите - че са мързеливи, че не внимават в час, че предпочитат бирата и смартфона пред ученето.
Трудното е да признаем, че децата са продукт на родителите си и на обществото, не само на образователната система. Че батките и каките се възпроизвеждат и възпитават нови батки и каки.
Всички тези статистики са просто показател за проблем на много по-дълбоко ниво, който рефлектира върху учениците и ги превръща в „подобрена" версия на средата, което ги произвежда.
Българските ученици са най-тежките жертви на всеки експеримент със системата, на смачканото от недоволството си общество, на липсата на усещане за социална цялост. Те са жертва на родителското очакване, че някой друг ще свърши тежката работа по образованието им, по възпитанието им, по намирането на работа, по превръщането на човек в пълноценен член на социума.
Те са децата на пошлата телевизия, на жълтите вестници, на живота от сензация в сензация, на евтината дрога, на липсващата полиция, на разрушените авторитети.
Те са жертви и на училищата, които ги виждат само като бройка, отговаряща на съответна сума от делегирания бюджет. Жертва са и учителите им, потънали в необходимостта да пишат добри оценки заради реномето на училището, докато всъщност рядко срещат подкрепа за позитивните си идеи и често сами се оказват подложени на тормоз, а в замяна непрекъснато биват съблазнявани с обещания за „скок в заплатите".
Статистиките за българското образование са само симптом на болест, която много добре познаваме. То е приоритет на всяка власт, особено преди избори, когато на учителите се обещават съблазнителни заплати, на учениците - безплатни таблети и други чудеса. И сега ще е така. Резултатите ги усещаме всеки ден.
* Данните са от международно изследване, проведено в 43 държави. Същевременно само за 2016 година Министерство на образованието е регистрирало 2270 случая на физически и над 2700 на вербален тормоз в училище
Що за изпаднал ученик днес чете жълти вестници и гледа телевизия?
Ами, така е-то се вижда с просто око, че им растат рептилоидни перки на децата...питам сега-къде беше полицията, да спре нашествието на гущерите, м? Не се крийте зад гърба на учителките и лаффкаджийките, признайте си ,като мъже...моралът на нацията е във вашите ръце!
Толкова голям проблем ли би било, че може би "в много гимназии до девети, че и дори до дванадесети клас учениците биват занимавани с часове по рисуване, музика и физическо"? Математиката - излишна, българската литературна класика-излишна, физическото развитие - излишно, ограмотяването за изкуства- излишно, биологията - трудна... Е не може само нахлузване на презервативи и разчитане на фактури за месечните битови консумации. Това са уроци за 5 минути, а после?
Мако, не съм адвокат на образователната система и на хората в нея. Не я харесвам в сегашния й вид, ако я обсъждаме изобщо. Но е неправилно да се слагат в една обща торба всички учебни заведения. Има занемарени, но има и елитни такива. Радвам се, че има будни, мотивирани и амбицирани младежи, които се справят и успяват въпреки актуалното състояние на училището.
Човече, знаеш за едните, дето яли свински вратни пържоли и другите - кисело зеле. Та като цяло- обядвали свинско със зеле. Как ще се отнасят децата към образованието си, най- сериозен фактор е семейството. Да има в него традиции и/ или мотивация. Насоки и избор на училище също е грижа на родителите. Всяко семейство отговаря за собствените си деца. Държавата е длъжна да подсигури базата и субектите педагози. Няма как да влияеш на съседите си. Всеки си реди собственото гнездо. От много подредени домове и подредена държава, резултатът е и добро общество.
"Държавата е длъжна да подсигури базата и субектите педагози." Не само. Държавата трябва да разработи и гарантира система от високи критерии и железни правила при прием за обучение и в процеса на обучение. Държавата трябва да издирва своите таланти-както преподаватели, така и ученици/студенти. Тя трябва да гарантира минимум кронизъм/ непотизъм, както в процеса на прием/обучение, така и при свободната реализация на кадрите след него. Иначе сме осъдени на все същия деградантски користолюбив некадърнизъм. Според мен.
Ей, тва, комунистите, кога станахте християни, кога ви почерняха з...те. Едните се пишат големи либарели и соцдемократи по западен образец, другите- новоизпечени православни християн-консерватори. Разберете се, кой какъв е и дали изобщо...
Има правило: Не бъзикай нещо, което работи. Образованието и здравеопазването в държавата ни, преди до около 25-30 години работеха добре.
Не го бъзикай, ама го осъвременявай навреме. Не може днес да учиш и живееш, като по времето на Дикенс...
Наблюдавайки резултата, който се обсъжда в темата, изводът е: Не греши да бъзикаш нещо, което работи, ако не си го доизмислил да е по-добро.
В този ред на мисли Имало такъв един случай с учителка по английски от онова хубаво старо соцвреме.- Отива тя на задължителен 2седмичен обмен в Лондъна града и хоп- налага й се да пита някакъв минувач за нещо си. Прилага всичките си умения и познания от вишото. А той, отговаря й, ама я гледа едно такова особено. След което я пита: "Харесвате ли Дикенз?"- " О, да, той ми е любим автор ,а и сме го изучавали много подробно..." " Хм, знаете ли, говорите точно като неговите герои..."
Паяка Подкрепям Ние или не си доизмисляме нещата /навреме/, или ги разбъзикваме без време.. Адски кофтейшън ситюейшън, майна, риш ли...
Железен, дедо Аджи, както винаги. Да де,това ми е тезата- нещата трябва да са комбинация от традиция и иновация. От теоретично и практично. А не- ту само едното, ту само другото.
Ако не ти е трудно в училище, независимо в кой етап на образоването си, то няма смисъл от него.
Чета Драгия Иван и си мисля- излиза, че у/щето ни е като в Ад - на попрището жизнено в средата- заклещено м/у две работническо-селски власти... Показател- правописът: едната власт махнала носовки и т.н, а другата иска да маха пълния член. И всичко- все за благото на народа, да му е лесно, да не се напъва много -много. Ама Паякът го каза- ако си средностатистически ум и не ти е трудно в училище, не е добре. Аман от ниски критерии.