Срок на годност: 365 дни

365 дни. Точно толкова остават до края на мандата на Лиляна Павлова като министър - единствения разпоредител на "портфейл" в кабинета "Борисов 3", ограничен от ясен срок на годност.

Чудото на логистиката, наречено българско председателство на ЕС, ще приключи на 1 юли 2018 г., а след последната почерпка с "шампанско и сълзи", министерският пост на Павлова ще се окаже излишен от само себе си. А после?

Заслужава ли си заради тези 365 дни да се преглътне публичното унижение покрай скандала с НДК, заради който доскорошната любимка на Борисов бе ударена през пръстите при първото си по-рязко управленско движение?

Струваше ли си Павлова да вади нечии чужди кестени с голи ръце от огъня, докато Мирослав Боршош се върна в Двореца на бял кон? При това - след като й се подигра заради "хаоса, който цари при управлението на цялата подготовка за председателството" под нейния кратък мандат?

Колко здрава мотивация и сигурен отговор на въпроса "А после?" трябва да имаш, за да не хвърлиш оставка при толкова силен удар?

Беше очевидно, че Лиляна Павлова изтегли късата клечка още при раздаването на позициите в новия кабинет на Борисов. Дотогава кариерата й вървеше в твърде стръмен възход: първо, пое контрола върху стратегическото за ГЕРБ магистрално строителство, после прокара и програмата за санирането, в която за две години се преляха над 2 милиарда лева бюджетни пари.

Павлова не просто се ползваше със самочувствието на доверен човек на премиера при ръководството на едно от най-ресурсните министерства, а и доста дълго време държеше челното място по рейтинг в правителството, далеч пред самия Борисов.

Заплаха за лидерството му обаче никога не е идвала от нейна страна. Напротив - самата тя влезе безпартийна в първия кабинет на ГЕРБ (и май си остава такава до ден днешен).

За разлика от предшественика си Росен Плевнелиев, който след референдума от 2015 г. не се поколеба да се похвали с по-добър личен резултат от този на ГЕРБ, Лиляна Павлова никога не си е позволявала да се обяви за нещо повече от това, в което партията я е произвела.

Не е правила и опити да се пласира в Изпълнителната комисия на ГЕРБ, макар че остана лоялна на Борисов дори в опозиция - за разлика от уж незаменими кадри от първата партида апаратчици (екс-депутатът Емил Димитров, екс-министърът Мирослав Найденов).

Спомнете си, че дори Владислав Горанов предпочете "да си гледа децата" за по-добра заплата извън Народното събрание през 2014 г., докато Павлова остана да пази първия ред в парламентарния фронт на ГЕРБ.

За "награда" - остана втора резерва за Министерството на Председателството, след фаворитката от БСП Деница Златева.

Наивното обяснение, че Лиляна Павлова изгоряла заради слабостта си към прословутите чанти Prada и Chanel, става още по-забавно на фона на информацията за "безплатния" Lexus на Боршош при заплата от 1300 лв., който се размина невредим.

Не за първи път Борисов влиза с челен удар с министър "уж" заради кадрови конфликт от средно ниво.

Ситуацията сякаш напомня на скандала от 2011 г., когато енергийният министър Трайчо Трайков уволни "за един ден" тогавашния шеф на НЕК Красимир Първанов заради грубо самоуправство в полза на руската страна по казуса с АЕЦ "Белене".

Заповедта за уволнението на Първанов пак беше скъсана по настояване на Борисов, а Трайков получи последно предупреждение за изключване заради неумение да играе в "колективен спорт". С днешна дата, равносметката е красноречива: Красимир Първанов влезе в Министерството на енергетиката през "партньорска квота" и зае мястото на Румен Овчаров в надзора на "Лукойл", а политическата кариера на Трайков не успя да изплува над локалното ниво на СОС.

365 дни остават, преди да разберем дали този нелицеприятен пример не е бил мотивът на Лиляна Павлова да обърне и другата страна.

А може би се надява на по-добро разпределение на картите след 2018 г. по примера с "трудоустройването" на Цецка Цачева в Министерството на правосъдието. Във всеки случай - явно следва принципа, че ако чакаш достатъчно дълго на брега на реката, ще видиш трупа на противника по течението.