Аз съм ви обиден.
Нямам ви никакво доверие повече. Малко сте ми неприятни, честно казано. Пич, не се оглеждай, ако обичаш! Недоволстваме всички, постоянно, навсякъде. Даваме оценки, съдим, обиждаме, но когато дойде време да изкажеш мнението си - ти какво правиш, брат - отиваш и гласуваш за този, който си плюл досега. Защо ме лъжеш, защо лъжеш приятелите си, близките и всички? Защо лъжеш сам себе си? Ето това не ми е ясно в твоята природа, приятелю. Хич не ми дава мира въпросът що за човек си ти.
Днес тръгнах за работа. Цял ден ми се очертава да пиша за избори и политици. Гледам да не мисля за тях, те са ни ясни на всички. Но когато се качих в тролея, на път към редакцията, ви видях вас, хората - моите хора, нашите хора - извадка на онова множество, което живее наоколо и наричаме "народ".
Почувстах се омерзен, хвана ме гнус от тъпите ви погледи и чувство на обида започна да клокочи в цялото ми тяло, което трябва да носи на гръб гражданската ми позиция и отговорност. След малко и аз придобих същия тъп поглед като вас.
Здравейте, аз съм Павел, на 24 години, от София. Всъщност неприязън в мен събудиха хората от моята генерация - от 18 до 35-годишните граждани на републиката. Свикнали сме "старите" да ни поставят във всякакви надупени ситуации през последните няколко избора за съдбата на България.
Като ученик сляпо вярвах в деня, когато ние ще сме активната част от обществото и ще имаме възможността да разбием отвратителното политическо статукво. Вярвах, че мислещата младеж е лостът на промяната и по безкръвен начин просто ще успеем да изтласкаме тежкото минало, което продължава да е и бъдеще за страната ни.
Уви, оказва се съм доста наивен. Моя грешка. След първата ми такава получих, за себе си, жълт картон - не вярвах, че българинът ще избере Бойко с такъв ентусиазъм, не вярвах, че сме толкова прости. Сега вярвах, че вече поосъзнали се, ще дадем качествена оценка на политическия живот. Отново се заблудих - със своите въжделения явно съм недостоен като пример за адекватно мислещ младеж. Картонът този път е червен.
Февруари месец ще получа една прекрасна хартийка - доплома за висше. Прекрасно. Багажът ми е готов. Бягство? Не. Просто ще потърся мястото и хората, които са толкова заблудени, колкото съм аз. Вие не сте моите хора, нито аз съм вашият човек. Няма битка, затова няма победени и няма победители.
Не се сърдя на хората, които подкрепиха г-н Калфин - те са си ясни - социалисти, леви, комунисти, объркани, побъркани, интелигентни - те си знаят. Без да имам нищо против кандидата на ГЕРБ, като министър и човек - не разбирам хората, които гласуват за даване на монопол във властта на една партия, на която поне за заблудената ми личност не става ясно с какво е доказала искреността си, усърдието и волята да се работи за добруването на народа.
Да не изпадаме в крайни оценки за управляващите, все пак. Неприятно ми е, че съм поставен в ситуация в която да избирам "по-малкото зло"? Това няма ли да свърши, бе пичове?
И нещо за тези, които не гласуваха. Кажи ми, брат, какви ги дървиш тука? За какво се бориш и какво очакваш да стане, като не можеш да отделиш един ден, за да направиш избора си за няколко години напред? И ти, дето не можеш да отделиш толкова малко внимание за родината си, очакваш други да отделят цялото си ежедневие, за да се грижат за мързеливия ти задник. Кажи честно?!
П.П. Към Витков: "Това е, баце. Върти!".
