„И к'о смяташ да правиш сега, ш'е учиш ли, ш'е бачкаш ли?" Спомняте ли си култовото видео на Тутурутка, в което бащата, седнал на 90-арска софра с ракия, салатка и люти чушки, пита „сина майчин" какво мисли да прави с бъдещето си.
Това е въпросът, надвиснал над всички, на които този месец предстои да завършат средното си образование. Вариантите са два и те са ясни. Проблемът е, че след четири-пет години вариантът с ученето отпада и остава бачкането.
Колкото и хумористично да звучи скечът, отразява твърде реална обстановка. И ако погледнем статистиката на Евростат за броя на хората, които живеят при родителите си до 30-годишна възраст, картинката се изяснява.
В България около 60 хиляди младежи до 25-годишна възраст нито работят, нито учат, сочат данни на НСИ, цитирани в репортаж на Нова телевизия. И не просто това - мнозина от младите, стъпващи на интервю за първа работа, очакват стартова заплата около 1000-1200 лева.
Нереалистичните очаквания при средна за страната брутна месечна заплата от 990 лева не са изненада, особено когато родителите се стремят да осигурят висок стандарт на живот на децата си. Така се примиряват с компромиса да им готвят мусака и да им перат чаршафите 30 години, докато кътат всяка стотинка и си мечтаят да са пенсионери на Запад.
Децата впоследствие, превърнали се в млади хора, искат да продължат да поддържат осигурявания от родителите им стандарт на живот, но със собствени средства.
И тук идва голямата трудност - когато училището и университетът не са те подготвили, че парите не растат по дърветата, а родителите ти не са успели да те убедят в този факт. Излизаш на пазара на труда тотално неподготвен за онова, което се очаква от теб и онова, което ще получиш в замяна на труда си.
Няма какво да се лъжем. Българската бизнес среда е много далеч от перфектната откъм заплащане и условия на труд. Тя обаче е такава, каквато е и няма да се промени, ако бъдещите кадри изчакват в статус „безработен" мечтаното работно място да отвори обятията си за тях. А мечтаните работни места са притиснати от недостига на подготвени кадри.
Всяка работа, колкото и ниско да е платена, предлага незаменими опит и умения за справяне в реална среда, изпълняване на задачи и мобилизиране на силите в рамките на работното време. Независимо дали заплатата ще бъде 500 лева или 1500 лева, от служителя ще се изисква едно и също - да бъде на работа навреме, да се отнася отговорно към задачите си и да усвоява бързо знанията и уменията, които не му достигат. Ако не може да се справя с това, трудно ще получи каквато и да е заплата, още по-малко желаната.
Началните месеци от първата работа, независимо каква е тя, минават за сметка на работодателя, който инвестира в наетия време и усилия, за да го подготви за работния процес в реална среда. Стажовете тип „носене на кафе" отдавна са отживелица, защото бизнесът има нужда от качествени кадри и то такива, които могат бързо да влязат в ритъм. Високото заплащане идва много след това. И ако мнозина твърдят, че 1000 лева изобщо не е висока заплата, фактът, че е над средната за страната, говори друго - реалните заплати са по-ниски дори и за хора с дългогодишен опит. Тръгването с голямата кошница води до разочарование, а колкото и да обвиняваме държавата за безработицата, истината е, че справянето с проблема зависи от всеки.
Ако на 25 години не си подготвен да предлагаш качествен труд, на 30 все още може само да си мечтаеш за качествено заплащане.
Аз пък съм щастлив милионер!!!И съм Българин работил от 1982,работил съм и за 400лв през далечната 1982 и за 6000 лв през 1986/ама в Норвегия,а в Гренландия съм работил и за 10000лева месечно!!Когато започнах работа изкарвах повече от родителите си за месец!Баща ми беше директор майка ми началник и двамата вземаха общо 400лв а аз 800!!!А когато отидох в Скандинавието почнах да правя по 100 хиляди на година!!!И това през 1987!!!През 2005се прибрах окончателно в БГ и сега съм вносител на техника и съм предоволен!!!
Отивам да си направя сепуко и харакири едновременно, my darling. В крайна сметка, ако искате даже давайте пари, за да работите, за някой няма лошо. Прав си с хора- безделници няма смисъл да се спори, те разбират и знаят всичко.Дерзайте професионално и целувки
Krasimir Hristozov, Ти явно не работиш в България. Много искам да видя как отиваш на интервю и се договаряш за 5000 евро заплата в наша фирма. Как точно си представяш договорката? Най-вероятно ти си единствения специалист в твоята област във Вселената, затова можеш да искаш колкото решиш. На нормалните хора им казват каква е заплатата, всеки я сравнява с другите заплати в бранша и решава ДА или Не. Но когато 5 фирми търсят инженерни кадри, и навсякъде заплатата е една и съща, ти коя точно фирма би избрал? И като условията не ти харесат - предизвестието, 30 дни и продължаваш нататък, къде отиваш? В чужбина?! А ако искам да работя в България като бял човек?! Само че не мога, щото нечия чужда партийна организация се е събрала и е решила, че моя труд струва толкова, без значение какво и колко мога... Така че, ако обичаш, не ни поучавай и не ни казвай, че ние сме си виновни! Щом е толкова лесно защо не отидеш в магазина да се договориш за цената на хляба и сиренето, които купуваш?! Или просто влизаш, гледаш и понеже не ти харесва отиваш нататък... До другия магазин, където всичко е същото... И в крайна сметка какво правиш? Стоиш гладен? Или отиваш до Македония на покупки?
Е, добре де варианти много, но не можем ВСИЧКИ да сме предприемачи в стил Хенри Форд или който там си изберете. Не всеки може и има сили и способности да върти частен бизнес и да работи за себе си. Не можем и да сме НАПЪЛНО независими финансово, икономически и тн. Представата на нашите "работодатели" за заплатата съм я описал доста красноречиво няколко мнения по-нагоре/надолу. В повечето частници положението не е много по-различно. Преговори с такива тикви, кратуни, компири и рапони са практически невъзможни. Преход към - сам себе начальник, или 30 дни предизвестие също невинаги има ефект, и невинаги са практически възможни. Поради простата причина че без доходи, няма как да се живее достатъчно време до следващата възможност. А и търсенето също невинаги ГАРАНТИРА по-добра възможност за работа, и реализация. Вярно е и това, че на много места особено в малките градове и селата, хората просто нямат избор, няма алтернатива. Преди време някой тук писа - нямате си реална представа какво е да живееш на село с 400лв. заплата и храната ти да е само това, което успяваш да отгледаш в двора си. Бог високо, цар далеко.
Ами трудно ще стане, защото аз на интервю за работа никога не съм ходил. --- Тогава къде си тръгнал да обясняваш, че заплата се договаря с преговори? Във всичките случаи, в които аз съм бил на интервю за работа, "преговарянето" за заплатата е било: "Толкова предлагам, при тия условия, ако не ти харесват на теб, на друг ще му харесат." Нищо друго. От друга страна, откакто почнах да си вадя хляба като фрийлансър, прекалено често се срещам с обратната страна на нещата - хора, които искат да ме наемат, да се опитват да ми преговарят, като на моменти ми предлагат такова абсурдно заплащане, че не знам дали да им се смея или просто да им кажа да не ми губят времето с глупости. Някакъв малоумник преди време ми предложи три евро - ТРИ - за превод на пълнометражен филм. Друг пък - съвсем наскоро това - за работа, за която му поисках хиляда лева, ми каза, че можел да си позволи да ми плати най-много сто и петдесет. Ама чакай бе, мен какво ми дреме ти колко можеш да си позволиш? Като искаш да ме ангажираш плътно за две-три седмици, защо си мислиш, че ще е за пари, които няма да ми покрият дори храната и кока-колата за това време?
Endymion, колко е хубаво, че познаваш ВиК майстори, които работят за 50 лв. на час... Аз такива не познавам. Веднъж един такъв дойде да говорим по работа и като ми спомена цената, направо му казах да не ми губи времето. И намерих 3-ма други майстори за по 25 лв. на час, един от които отлично свърши работата. И оттогава работя само с него. Та толкова за пазаренето и кой колко пари щял да иска за дадена работа... С ВиК майсторите е същото, както с всички останали работници - пълно с хора, които си вършат добре работата и работят и за по-малко пари. Затова трябва да си истински глупак да платиш на някой 50 лв. на час, след като друг ще свърши тази работа много качествено и за 25 лв. Та сигурно разбра каква ми е идеята - колкото и да си добър в нещо не можеш да искаш колкото на теб ти харесва, има някаква граница. Дали ще работиш за себе си, дали ще работиш за някой друг - все има определени условия, с които да се съгласиш... А има и нещо друго с твоя пример с ВиК майсторите, шивачките и т.н.... Ако всички сме такива и всеки може да работи това колко според теб ще се печели от това? Трябва ли в България да няма индустрия, за да може всеки да работи за себе си и всички да сме богати и щастливи? А питаш ли тези твои познати ВиК майстори дали плащат данъци, дали издават касови бележки? Силно се съмнявам да го правят... Трябва ли всички да работим на черно, за да сме доволни? И последно - спомена, че си провеждал интервюта. Можеш ли да ми кажеш къде да дойда на интервю, за да си поискам 3000 евро заплата? Ти, разбира се, ще ми я дадеш, понеже иначе ще си тръгна, за да стана ВиК майстор и да взимам 50 лв. на час... А ти никога вече няма да си намериш работник... Все пак най-вероятно аз ще съм този с най-ниските изисквания, понеже обичам да ми е гадно. И няма да очаквам да ми предложиш 4000 евро, след като аз искам по-малко...
>тази наша дефиниция се отразява в една дебела книга, наречена "Тълковен речник". Липсва логично очакваният цитат от дебелата книга "Тълковен речник". Също, аз лично предпочитам вместо да се доверявам на хората, писали някакъв български "Тълковен речник", да проверя какво самите предприемачи мислят за себе си и за разликата между тях и фрийлансърите, например тук: https://www.entrepreneur.com/article/285804 "Freelancers get paid for their work. If you're a freelance copywriter, you get paid when you work. Entrepreneurs use other people's money to build a business bigger than themselves so that they can get paid when they sleep." Това съвпада точно с моето мнение, както и с виждането на не малкото мои познати, които са основали собствени бизнеси, и такива, които работят на свободна практика.
>E, ясно е, че Тълковния речник е писан от глупаци Никой никъде не е твърдял, че Тълковният речник е писан от глупаци, и все още липсва необходимата дефиниция от него, за която ти неизвестно как си безкрайно убеден, че точно съвпада с твоята. Която също удобно не си изразил в пряка реч. Не, наистина - ако наистина си убеден, че авторите на Тълковен речник, каквито и да са те, са единствените, които имат право да дефинират термин като "предприемач", което право дори самите предприемачи нямат, то все пак е редно да видим как са го дефинирали. Та, къде е цитатът от тоз всевелик Тълковен речник? (главната буква запазена, тъй щото да е ясно, че се реферирам към точно този единствен тълковен речник, за който говориш ти, и който явно няма алтернатива след като изписваш името Му с главна буква; извинения ако думите ми представляват светотатство и.. ъъ.. книгохулство?)
Продължаваш с точно същата глупава реторика - измисляш и приписваш думи на събеседника (естествено, че не можеш да цитираш къде/кой е казал, че авторите на Тълковния речник - забележи, дори не сме говорили кой точно - са глупаци), и продължаваш като убедено приписваш думи дори на неясните и неуточнени автори на неясния и неуточнен кой Тълковен речник, тъй щото си убеден, че не може как да не са дали дефиниция на "преприемач", която изцяло да съвпада с твоята. Да, естествено, че разбирам отлично как вероятно нямаш и бегла представа колко смехотворно дебилно звучиш, което, също естествено, съвсем не пречи да смехотворно дебилното звучене на думите ти.
И, предвидимо, също продължаваш да допускаш същите прости граматически грешки, заради които громеше другите хора преди ден-два.
>Кога и как "никой и никъде" те упълномощиха като техен говорител Никой не ме е упълномощявал за нищо и не е нужно да бъда упълномощяван от когото и да било за да обърна внимание, че слагаш думи в устата на събеседниците си, след което категорично отказваш да предоставиш цитат, дословна извадка от чужд коментар, в който да се казва това, което ти пъхаш в чуждите усти. За този тип хора има много подходяща дума - леке. Лекето няма достойнство, то не говори рационално, не уважава събеседника си, а просто бълва глупости. Когато глупостите свършат или бидат твърде очевидно разобличени, минава към фазата на дебилното хилене. Ерго купищата емотикони.
goo.gl/MSnFFc
.. само се пОти.
Какво толкова сте се зачекнали по дефиницията на преприемача? Темата както винаги уйде в ряката.
Ха ха ха ...какво празнословие, особено Мако! Мисля, че една причина за сегашното дередже на България е многословното празнодумие и безхаберното бездействие на гражданите. На думи всички сте силни, особено имайки Гугъл търсачката под ръка, а на дела....то се вижда!