Една учителка, един чин, една ученичка и много шум, но не за образование. Преди седмица учителка по физкултура от село Яна влезе в новините, като след спор с ученичка бива обвинена, че я е ударила с чин. Детето стига до „Пирогов", а бабата му - до училището, за да се саморазправи с учителката. Резултатът: синини и за двете страни. Класическата ситуация на дума срещу дума.
Всичко започва, когато децата отказват да влязат в час по история, а учителката по физическо се опитва да ги "респектира", внасяйки мир... с блъскане на чин.
След призив от министъра на образованието за дисциплинарно уволнение на учителката Фани Стоянова, седмица след инцидента тя се сдоби с предупреждение за уволнение, докато в нейна защита се организираха учители и родители, а семейството й подхвана кампания #подкрепибългарскияучител.
"Готови сме да линчуваме учители на базата на кресливи обвинения, "сензационни" медийни материали и изкривени факти", пише във Фейсбук потребителят Лъчезар Сяров - един от подкрепящите кампанията #подкрепибългарскияучител. „Случаят в с. Яна е само една поредна капка в големия казан с горчилка. Докога ще го оставим да се пълни?!"
Всъщност ситуацията наистина е само парче лед на повърхността на морето от проблеми в българското училищно образование. Докато си мечтаем за дигитализация и модерни технологии в час, липсват елементарното уважение учител-ученик/учител-родител, което да гарантира нормален учебен процес.
Когато става дума за училищно образование, фокусът пада върху заплатите, недостига на квалифицирани кадри и факта, че повечето учители са в напреднала възраст. Някак между другото идва темата за дисциплината. За училище се говори покрай матури, законови промени и за съжаление, инциденти.
На този фон преди месец министърът на образованието Красимир Вълчев обеща нарастване на учителските заплати до 1800 лв. до 2021 година. Това обаче няма да реши проблема с недостига на учители - тази година над 4000 от тях са навлезли в пенсионна възраст, а затруднения има в намирането на кадри, които да ги сменят.
Дълго време като аргумент за това се посочваше учителската заплата, но вече е очевадно - проблемите са много повече.
Некачествената реформа в системата на образованието води безкрайни затруднения в работата на учителите. Попитайте учител как има право да постъпи при конфликтна ситуация в час. Какво може да направи, ако бъде подложен на тормоз от ученици по време на урока, когато след часа ситуацията е "дума срещу дума"? Как може едновременно да се опази достойнството и на учителя, и на детето?
Ако учениците записват с телефони какво се случва в час, представяте ли си на какви санкции ще е подложен учителят, ако приложи същите мерки?
Попитайте учител колко често се налага да се справя с недоволни родители, на които се старае да обясни, че без работа по домашните вкъщи, е безсилен да помогне на детето да усвои материала. Да не говорим за канските усилия, които се изискват, за да овладееш клас от 27 души - всеки със собствените си вълнения, умения и страхове.
Попитайте и колко често е задължен от директора или подложен на натиск, за да постави оценка на ученик, неусвоил необходимия минимум за годината, за да се гарантира, че няма отпадащи ученици. Това обаче се случва не заради повишени резултати на детето, а заради принципа на разпределяне на средства към училищата на база брой ученици. Същият проблем, между другото, успява да окаже зловредното си въздействие и върху системата на висшето образование.
Случаи като този в с. Яна показват само какви са опасностите, когато взаимното уважение учител-ученик и добрата комуникация не са на лице.
Когато родителите и учителите действат като враждуващи племена от двете страни на барикадата, а за това не са виновни децата. Когато темата за образованието е сведена единствено до размера на ученическата раница и заплатата на учителя, проблемите се трупат.
Работата на учителя не е проста. Той не само преподава урок от годишния план по предмета, но носи и отговорност за живота и здравето на децата в час. Той носи отговорност и за събуждането на интереса им към темите от света.
Тази работа изисква посвещение, но и определена нагласа към света. За запазването на тези хора в системата на образованието заплатата е един от основните фактори, но не е единствен. Другият са уважението и гарантирането на нормални условия, в които да изпълняват призванието си.
Когато това не се случва, училището влиза в новините като бойна арена, а от това страдат най-вече децата.
Затвореният цикъл на некомпентентността продължава. Едва завършилите осми клас селяци родители, дават акъл на едва завършилите висше учители. Разбира се селяците от висотата на своята "компетентност" едва ли разбират, че всъщност в очите на децата си унищожават завинаги авторитета на учителя. Бих предложил на всеки смятащ, че може да свтрши работата на учителя да изкара една седмица във водене на клас и да видим какви са резултатите. Но и тогава със сигурност ще има подходящо извинение. Затова предлагам, в училище да се преподават само бойни изкуства и боравене със всички видове оръжия, който оцелее до 8ми клас посто да бъде отсрелян.
>Социалните промени са бавни. Помислете си какво ще е у нас след 10г :-) < Да се надяваме, че ще се появи хан Едикой си, който да изведе българите от територията която очевидно не заслужават към тази която би им подхождала-суров климат и повечко диви орди наоколо. И да дадем шанс на циганите, може пък де да се окажат по-добри.