Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е разрешило на "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК) да започне първият си проект за модернизация на оловното си производство. Това съобщи днес изпълнителният директор на "Интертръст холдинг", собственик на ОЦК, Роберто Младенов.
По думите му, след одобрението, което компанията е получила от държавната експертна комисия, дружеството ще може да внедри нова екологично чиста технология за производство на олово. Проектът е на стойност 45 млн. евро и трябва да бъде завършен до две години.
Хубаво, но дали?
ОЦК е собственост на „Интертръст холдинг", тоест на милионера Валентин Захариев. Валентин Захариев пък е известен най-вече с това, че през 1999 г. купи за 1 долар комбината „Кремиковци" и 7 години по-късно го препродаде на цена, която според осведомени е някъде между 100 и 200 милиона долара.
Щеше да е хубаво, ако през това време Захариев беше направил нещо положително за „Кремиковци", но фактите говорят друго. При покупката на „Кремиковци" собственикът се задължава да покрие 635 милиона дългове и да направи 300 милиона долара инвестиции. Вместо това държавата отпуска веднъж помощ от 183 милиона лева и втори път опрощава задължения на комбината на стойност 201 милиона лева към държавни фирми като „Булгаргаз". Обещаните инвестиции за модернизация обаче ги няма и комбинатът все така си пуши и замърсява столицата и Софийско поле.
В края на тази история държавата най-накрая се намесва и поставя запор върху дружеството през 2004 г. Историята приключва - за Валентин Захариев - когато Александър Томов води отнякъде индийския предприемач Прамод Митал, който купува дружеството от Захариев и го довежда окончателно до фалит.
С парите от „Кремиковци" Захариев купува други предприятия, сред които и ОЦК. И тук историята започва странно да се повтаря. ОЦК нон стоп замърсява Кърджали със серен диоксид няколко пъти над пределните норми, но собственикът му не прави нищо по въпроса години наред. Стига се дотам Европейската комисия многократно в последните години да изпраща предупредителни писма до България за замърсяването със серен диоксид над пределните норми в ЕС и да иска конкретни мерки срещу това.
Последното такова предупреждение беше през март тази година и трябваше да получи отговор до месец май. След това следва тежка глоба за България.
Ето че след този груб натиск от Брюксел ОЦК накрая все пак обяви, че стартира някакви мерки. Както и при „Кремиковци", са обещани инвестиции - този път 45 млн. евро, които трябва да се вложат в срок до две години.
Както казахме: хубаво, но дали?
Ако инвестициите ги няма и в следващите години, но пък внезапно отнякъде пак изскочи Александър Томов с тайнствен купувач за кърджалийския комбинат, то развръзката на проблема ще е пределно ясна. Защото това вече сме го гледали...
