"България ке се оправи га си избЕре лого" е казала Баба Ванга в далечната 1985 година. В тази чудесна новина обаче има един единствен проблем - Нешка не помни кое точно лого ще се окаже спасение за нацията и затова кипи усилен труд.
Всяка година с конкурс се раждат лого след лого за какво ли не - на туризма, на спорта, на културата, на детската Евровизия, на българското председателство. И след всеки избор си лягаме с надеждата да се събудим оправени, и все не ни се получава. Царя обеща, че ще ни оправи за 800 лога, но не го разбрахме. А можеше вече да сме изпълнили плана.
Какво ли не му слагахме на това лого, за да събудим българщината - и рози, и слънца, и шевици, и планини, и море, и кирилица, кисело мляко, паметника на Шипка, лютеница, НДК, гроздова ракия... И още сме си само на едно море и се топим като нация.
И Евровизия бяхме на косъм два пъти да я спечелим, и четвърти на Световното станахме, но пустото лого все не ни се получава и не ни се получава. Химн да трябваше, "Бяла роза" щеше да свърши работа. Или "Една българска роза" щяхме да пригодим. В краен случай Валери Божинов щеше да направи нова версия на "Трепни". Конституция да трябваше, няма българин да не е писал такава. И Яне Янев има три готови в мазето при царската туршия, и Стефан Софиянски има две на село и една в столицата, даже за Бареков не е проблем да извади импруувнат вариант за ден и половина време.
Филм за Оскар да трябваше - втората част на този за Левски е 14 часа без изрязаните сцени, всичката продукция на Холивуд на малкия пръст не може да му стъпи. Песен за Евровизия ако е нужна - Балканджи Йово в метъл версия с беквокали да пеят "Излел е Делю хайдутин" и за три години напред ще ни дадат първото място.
Ако национализираме всички играчи на Лудогорец и направят Световното със 192 отбора и на Световно пак ще се класираме. Обаче "оправителното" лого не ще и не ще. И министър Николина се притече на помощ, и Божидар Димитров даде едно рамо, даже Мишо Константинов даде няколко съвета, и от Казахстан взехме няколко идеи на заем, и от Беларус, даже от Малта, но не ще и не ще.
А бъдещето на нацията на него виси на косъм и се топим и разпиляваме, а спасението се крие в една най-проста комбинация от роза, шевица и казан за таратор пред светещ паметник. Проста, проста, но сложно откриваема. Господ може да е българин, но е високо, а наследниците на Ванга са далеч. Спасението е в нашите ръце. Затова всеки град, всяка институция, всяко събитие - с лого. Различно всяка година, всеки месец ако трябва. БФС например сега е с лъвче за емблема, но другия месец в чест на Лудогорец може един орел да пробва.
Докато не се събудим напълно оправени. С лого на всяка крачка, но оправени. На всеки гражданин - лого, на столичани - по две. Нешке, Нешке, що не слуша внимателно леля ти Ванга?
