Оказва се, че в XXI век в Източна Европа има подвиг, за които се дават медали, ще се пеят песни, а някой ден, кой знае - може и паметник да се построи. Геройството не е свързано с особени заслуги към държавата, защита на целостта й или с утвърждаването на позитивния й културен образ. Нито с добрата работа в сферата на дипломацията или пък в сферата на спорта.
За носител на най-високото държавно отличие - орден „Стара планина" е предложен не кой да е, а изпълнителният директор на столичния „Метрополитен". Явно това да построиш няколко метростанции в XXI век е наистина голям държавен успех, особено когато плановете за строителството му започват в края на 60-те години на XX век.
Това дали работата по метрото е достигнала като модерност и качество транспортната мрежа в други държави, не е въпрос. Нито това, че вагоните и мотрисите на метрото са руски. Важното е да го има, а дори изпълнението на места да е в стил постсоц селска баня, е достатъчно за медал.
Особено ако финансирането е основно от еврофондове. Особено когато инфраструктурата е приоритет на второ правителство, а метрото в столицата - перлата в короната.
Разбира се, че е нормално в столицата на една държава хората да се придвижват по-бързо и екологично, а метрото със сигурност предоставя тази възможност. Но това означава ли, че изграждането му трябва да бъде увенчано с медал?
Може би е ред Светият синод да дари Братоев с църковно отличие, примерно орден „Св. цар Борис - Покръстител" (с какъвто дари премиера). Или да споменава името му в богослужения (както постъпи със Симеон Сакскобургготски - "благоверният цар на българите"). След като Знеполският епископ Йоан вече веднъж обвърза изграждането на пътища с цитат от Библията, защо шефът на „Метрополитен" да не получи по-сериозно признание от просто държавен орден?
Всъщност ако хората, които работят по метрото, са предложени за ордени и медали (защото според правителството медал "За заслуги" трябва да получат и инженерите от екипа), то интересно е да проследим какво ще получи човекът, който се нагърби с довършването на магистрала „Хемус". Защото, ако пътят, завършен след над 40-годишни „първи копки", се случи, сигурно строителният инженер ще заслужи царската дъщеря и половината царство за зестра. Стига да може да пътува през него по магистрала.
