Полицаят Константин Иванов, който издаде МВР, че взима дарения дори от заподозрени и разследвани и е много благосклонно към спонсорите си, е принуден от колеги и началници да напусне работата си. Както се казва - няма ненаказано добро.
Този кафкиански сюжет, в който добрият страда заради доблестта си, а лошите не се засрамят, а стават още по-лоши, зли и отмъстителни, не е нещо ново по нашите земи. Помните и „Да обичаш на инат", в който героят на Велко Кънев бе тормозен и накрая пребит, защото развали хубавата далаверка на колегите си - една много точна снимка на народопсихологията. Няма по-опасно нещо в България от това да развалиш нечия далаверка.
Полицията не се радва на висок рейтинг сред обществото. Не успява да събере доказателства и да вкара престъпниците в затвора. Понякога побийва повече от позволеното. На служителите й се носи лоша слава, че работят за личния подкуп повече, отколкото за общественото благо, че покровителстват мошеници и бандити от всякакъв калибър.
Пиарските опити да се изчисти имиджа й са много куци. Договор със Съюза на писателите да прославят честния и героичен полицай при Румен Петков. Веселин Маринов и неговия смешен химн. Поръчани дописки по вестниците от типа „Полицай отказа подкуп от 20 лева." Миловидни семейни снимки на министъра с трите му дъщери. Главният секретар по кимоно в миг на маваси-гери...
А през цялото време са си имали в редиците готов плакат за доброто име на полицията. Трябваше да вземат Константин Иванов, да го снимат, да запишат думите му за това, че полицията трябва да служи на обществото, а не на собствения си интерес.
Полицаите в България нямат много мотивация да работят добре. Понякога се чудя какво изобщо ги държи в системата. Малки заплати, липса на всякакво оборудване за сложни криминални експертизи, дори бензин нямат за патрулките. А в същото време всеки престъпник може да ги пречука или за по-удобно да ги купи. Хората ги мразят, защото са подкупни, нямат им доверие, а много често заради глупостите на министъра и откровено им се присмиват.
И насред всичката тази мизерия се намира човек като Константин Иванов. Той говори за дълг към обществото, за опълчване срещу страха и репресиите, за спиране на покровителството на бандити от страна на държавна институция, за това какво е да се изправиш срещу цялата държавна машина. Сигурно има и други като него. Къде са? Искам да ги видя.
През 2001 след терористичните нападения над Световния търговски център обикновените пожарникари станаха героите на американците. Не кметът Джулиани, нито шефът на полицията. А обикновените пожарникари, които рискуваха живота си, за да спасят колкото могат повече хора.
Ако МВР иска добър пиар, вместо непрекъснато да ми показва началниците си, които ми говорят заучени фрази, да ми даде да видя тези обикновени полицаи, които всъщност воюват с престъпността. А не да ги гони от редиците си заради доблестта им.
Чудя се, има ли вицове за немските полицаи например. Че за нашенските се сещам доста, което е и показателно в голяма степен.
Единственият начин за борба с тези явления е личното отмъщение. Това са го разбрали още хайдутите и затова съпротивата им е възпята в много народни песни. Няма държавност в България. Това всеки умен човек го разбира, а глупавия го усеща. Балканския хитрец (възпят като Хитър Петър, а в по-ново време като Андрешко) гледа да мине "тънко", като "не се хаби да оправя света", а да го "изработи", "да го изчука", "да го изпързаля". Резултатът е повече от ясен. "Изработеният", "изчуканият", "изпързаляният" в крайна сметка е само и единствено този дребен селски хитрец. В Бг затова, че някой монополист е излъгал 500хил. души не можеш да заведеш групов иск, а само индивидуален, т.е. решението на съда ще се отнася само за този който индивидуално съди монополиста. Представете си 500хил. души да заведат индивидуални искове в съда срещу този монополист. Ами ако излъганите са повече, примерно 3 милиона и са излъгани от няколко монополиста, какво ще се случи тогава ако всичките заведат индивидуални искове срещу всеки един от монополистите. Просто ще трябва да закрият и без това липсващата държава, защото нещастната й ("некорумпирана съдебна система") ще колабира. Та така, няма друг начин за решаване на проблема освен личната разправа. Хванеш крадеца явно и недвусмислено в кражба - заснел си го с камерите за видеонаблюдение, как те тараши и обира и не го обаждаш в полицията (тя виждаме кого пази) а го дебнеш, завардваш го и не му даваш дъх да си поеме поне 5 минути. Останалото е дело на патоанатомите. Това не е престъпление или отмъщение. Това е социално инженерство. Това е поемане на функциите на Кан Аспаруховата държавност. Нито един престъпник не се е поправил в затвора, а след като има престъпници, които са в състояние на перманентна криминална дейност и не са зад решетките - то за тях освен еднопосочен билет за царството Господне друго оправяне няма.
С агресия и злоба нищо не става, ей! Не, става. Става по-лошо! Защо всички са толкова нетърпеливи? България (в каквъвто и аспект да ви хареса: икономически-културно-политически-обществен...) не може да се транформира за една нощ, един мандат или една декада. И тая апатия -нищо не зависи от мен- ми е дошла до гуша! Нещата са свързани - някаква мнение става популярно в интернет средите, после в медиите и ако там се задържи може и до парламента да стигне...
И като стигне парламента кво? Да не мислиш, че им пука на ония гадини за това какво искат избирателите им?