Навремето хората се шегуваха, че Европа свършва там, където тоалетните започват да миришат. Не беше смешно, но пък беше вярно. Сега вицът вече има нов вариант: Европа свършва там, където минава трасето на дипломатическия конвой, извел Никола Груевски от прага на затвора "Шутка" в Скопие до прага на Орбан в Будапеща.
Историята заслужава да бъде възпята от народния фолклор. Бивш министър-председател е осъден на затвор заради злоупотреба с власт - невероятно, но факт.
"За 10 години власт на Балканите кой не е злоупотребил? Човещина", въздъхва непризнатият отрок на Александър Македонски, докато оплаква своята тежка, жестока, безока съдба. Ех, Соросе, ти, птицо проклета!
Съдът и полицията не бързат да го въдворят и му оставят 2 седмици гратисен срок преди принудителното прибиране. И тук животът става по-хубав от песен. Груевски решава да изпревари събитията и да излезе "на дюшеци". Сбогом на бронирания "Танк" за 600 000 евро с екрани на задните седалки за децата, сбогом на скопския архитектурен "Дисниленд", сбогом на неблагодарната татковина.
Сговаря се с Унгария, пресича границата с Албания в stealth-режим, автомобил с дипломатически номера го прекарва през Черна гора, и след транзит през Сърбия се озовава в резиденцията на Виктор Орбан като бежанец. Без конфискувания си международен паспорт (но дегизиран с женски дрехи, според коварен джендърски слух в унгарските медии).
Историята мълчи по въпроса защо нито една междинна служба за сигурност не реагира на факта, че току-що осъденият бивш премиер на Македония им маха с кърпичка на път към свободата. Във всеки случай, не личи да са предупредили Скопие за ситуацията, преди VIP-пасажерът да е стигнал до Будапеща.
Колкото до иконата на национал-патриот-социал-консерватизма Виктор Орбан - можете да го обвините във всичко друго, но не и в толерантност към нелегалните имигранти.
Дума да не става за политика на "отворените врати", особено на личната му вила.
Никола Груевски обаче не е върнат с първия конски вагон за Македония ("безопасна трета страна" по силата на европейското право), не е пратен и в лагер от затворен тип за тъмни балкански субекти. Вместо това е пуснат е да пресече Шенгенска външна граница на ЕС без легитимен документ за самоличност.
Войводите от родния вилает, които обичайно ползват Виктор Орбан като мерна единица за почтен държавник, по традиция предпочетоха да се снишат и да не се бутат с атовете, да не би да се минат.
Вярно, не е много патриотично, когато "братска" страна разпъва чадър над главата на човек, отговорен за смразяването на отношенията между София и Скопие след близо 10 години люта антибългарска пропаганда. Македонстването ни е свидно, но не печели избори за разлика от вишеградския популизъм.
Стига ни тази утеха, че Никола Груевски нямал български паспорт. Не е поискал, не е получил. Не, че нямаше да му (про)дадем.
Само Георги Марков се осмели да обяви, че "сваля шапка на Орбан, че държи на приятелите си", защото според него процесът срещу Груевски бил "скалъпен". Соросе, теб гледаме.
Оставяме на поколенията да преценят кое е по-забавно - това, че бивш конституционен съдия (сътрудник на VI управление на ДС) тълкува влезли в сила съдебни решения като пожелания, или че член на ПГ на ГЕРБ поставя под въпрос легитимността на македонските институции в деня, в който Зоран Заев гостува на Бойко Борисов в София.
Има три прости условия, на които "втората писта" на континента отказва да отговаря, поединично или вкупом:
- властта се предава по мирен път със свободни избори;
- съдът и полицията не подлежат на партиен диктат;
- законите се прилагат еднакво за всички, независимо от фамилното им име, политическата биография и дружеските отношения с властта.
Всяко отклонение от тези базови правила на играта блокира системата и връща часовника с 50 години назад.
В оптимистичен план, на Балканите не можем да се оплачем, че ни е скучно. Лошото е, че все по-ясно си личи къде точно приключва "онова, което имаме като Европа", и откъде започва паралелната реалност на постсъветския ориент, чиято демокрация си остава на нивото на имитиращ продукт след три десетилетия на ферментация.
