Вие сте участници в СЪДЕБЕН СПОР

"Историите и участниците в СЪДЕБЕН СПОР са напълно реални". С това предупреждение започва предаването на Нова ТВ, което бърза да уточни, че не ангажира съдебните институции с изказаните в него заключения. Истината е, че не само риалити шоуто (защото това е риалити) не ангажира институциите.

Никой вече не ги ангажира.

Вместо това хората предпочитат да се обърнат към "Съдебен спор", "Господари на ефира" или да изпратя снимката или видео до сутрешния блок в рубриката, която изобличава ежедневните нередности.

Сутрин, обед и вечер гледаме някого, който изповядва неволите си с микрофон под носа и притеснена физиономия. За разлика от ордите жадни за слава, тези хора търсят справедливост и законност там, където смятат, че ще я открият - по телевизията. Те не са там за своите пет минути слава, а обикновено вместо усмивки на лицата им има смутени изражения. Не искат публичност, просто искат решение на проблемите си и то бързо.

А не е като да няма предлагане на възникналото търсене на телевизионни съдебни заседатели, съдии и стражи. Нещо повече, зрителите вече имат богат избор до кое точно предаване да бъде отправен апелът. При пътен инцидент, неразбирателства със съседите, сигнал за корупция много по-вероятно е да чуете извършителят да бъде заплашван с "Господарите", отколкото с полиция или съд.

Спорите със съседите, че през вечер вдигат твърде шумни купони? Няма проблем, ето ви един "съдебен спор" да се разберете.

Улицата под блока ви е като след бомбардировки? Пращате кадрите в минутите за "стани репортер" и се надявате някой, който може да помогне, да гледа. И да не гледа - няма значение, все пак усещате, че гласът ви се чува. Искат ви 5000 лева, за да минете поредния си изпит в университета? Един кратък запис със скрита камера и пет минути да го разпратите до медиите ви стигат.

Самите телевизии спомагат достатъчно за създалата се ситуация. Не един и два са репортажите с успешно приключени случаи, с асфалтирани след сигнал улици, с изобличени корумпирани професори, с помирени роднини и съседи. Това насажда чувството, че телевизията "работи", а на екран под зоркия поглед на водещи и репортери дилемите се разплитат. Нима тези хора, които влизат в дома ви ежедневно, няма да ви помогнат?

Знаем какво ще си кажете в своя защита - държавата е абдикирала, институциите не си вършат работата, няма към кого друг да се обърнем.

А да ходиш от гише на гише не прави случая ти обществено достояние. Докато телевизията дава достатъчно публичност и може да действа като добър ритник за събуждане на този, който се налага да бъде събуден насила. Ако не друго, медийният шум често действа като смазка, която да размърда тежката чиновническа машина.

Дали обаче винаги има щастлив край, който завършва с гриф "Спазено [обещание]" и дали телевизиите са панацея за всяка болежка?

Ами... не винаги. И не става въпрос за трагичния край на Стефан Янев, който е убит след излъчен в "Съдебен спор" репортаж.

Всъщност в доста моменти на затруднение се касае за незнание и нежелание - да се разтърсим, да прочетем, да проверим какви права имаме, как да действаме при конкретния казус. Далеч по-лесно е с няколко клика да се оплачеш по начин, по който половината държава ще те види и ще съчувства. Но ако все повече хора търсят правата си по установените начини и настояват за справедливост, може би няма да е необходим човек с микрофон в ръка за посредник.

В крайна сметка не всичко се случва на малкия екран. Хората са намирали и получавали справедливост далеч преди телевизията да бъде изобретена.

Новините

Най-четените