Когато една врата се затвори в политиката, обикновено се отваря прозорец. Бойко Борисов например обича да напомня, че ако не беше отлъчен от МВР през 2005 г., сега нямаше да е премиер с три (недовършени) мандата. Царят също често подсказва, че нямаше да посегне на двупартийната система, ако беше пуснат да се кандидатира за президент.
В една по-близка и тривиална реалност - Красимир Каракачанов нямаше да заплашва с ритуално самоубийство по сутрешните блокове, ако не беше настоявал да назначи своя "квота" начело на Държавната агенция за българите в чужбина, без конкурс и напук на чудатото увлечение на Петър Харалампиев към черни дрехи с щампи на Вермахта. Понякога отвореният прозорец се оказва с гледка към бездната.
Година и половина след като оглави ДАБЧ, Харалампиев беше арестуван и обвинен за грехове, които се приписваха на почти всеки от предшествениците му - събиране на комисионни срещу освидетелстването на българския произход на чужденци, неясни и субективни процедури за доказване на "българщината", присъждане на гражданство на осъдени престъпници или лица, издирвани от Интерпол.
Още през 2014 г. прокуратурата описа срамни схеми за фалшифициране на българския произход на хора, които нямат нищо общо с тази нация и търсят паспорт само заради достъпа до пазара на труда в ЕС. После БНТ дори снима организираните "екскурзии" за кандидат-граждани от Албания и Косово, които не можеха да кажат нито дума на български език - просто чакаха да си платят за посредническите услуги пред адвокатска кантора в центъра на София. Въпросът не е защо, а защо чак сега разследват корупцията в ДАБЧ.
За да бъдем честни, България не е единствената държава в ЕС, която си позволява да продава паспорти срещу пари.
В Малта също бяха измислили схема за привличане на бюджетни приходи срещу продажбата на лична карта "само" за 650 000 евро на парче. Това се случваше и в Кипър, който се оказа предпочитаната Родина Майка на не един и двама руснаци с оцапани пари.
Обидното на българската схема не е, че е прекалено евтина и жалка, във всеки смисъл на думата. Обидно е, че търговийката с българско гражданство има претенция за добавена патриотична стойност. Обидно е, че грижата за "българите в чужбина" (новите, не невъзвращенците) беше превърната в партиен монопол, а монополът обикновено води до тежки и скъпоструващи изкривявания.
"Бързата писта" за получаване на българско гражданство има претенция за исторически реванш заради всички неосъществени идеали на иредентизма от 19-20 век.
Смята се, че македонецът, косоварят, молдовецът или албанецът, които са склонни да си купят паспорта на цената на една минимална заплата по германския стандарт, ще се събудят като българи със задна дата.
В бляновете на "Патриотите" новите сънародници би трябвало самоинициативно да се пръснат из порутените и разграбени изоставени села на Северозапада, да прегърнат стратегическия приоритет за възобновяване на ТКЗС-тата, тежката промишленост, тридетния модел и задължителната казарма, за да влеят жизнен сок във вените на застаряващата нация. И не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ни... пардон, това беше от една друга фантазия.
Това е жалкото - не просто българската идентичност се обезценява. Обезценяват я онези, които се "маркетират" като нейни защитници. Онези, които мислят, че ще компенсират стотиците хиляди избягали българи с контрабанден внос.
