"Преживявали ли сте нещо подобно?". Не, не ми се е счуло, репортерката наистина задава този въпрос на един от пострадалите в Хитрино. Българската телевизионна журналистика очевидно е преминала на следващото ниво след култовия въпрос "Как се чувствате?".
След адския взрив, сравнил всичко наоколо със земята, е пусната тежката артилерия и въпросите вече са доста по-разнообразни - от простото "Изплашихте ли се?" до вероятно дълго мисленото "Имате ли нужда от психолог?". Какъв се предполага, че трябва да е отговорът на тези въпроси?
А можеше да не е точно така. Можеше първото нещо, за което се сещат в такива моменти родните репортери, да е онази част от Етичния кодекс на българските медии. Нека я повторим, очевидно малко журналисти си я спомнят.
"Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си."
Можеше и всички в българските медии да са гледали онова видео с майката на един от загиналите бразилски футболисти от катастрофиралия самолет. И да са осмислили нейния отговор: "А вие как се чувствате след като загубихте толкова много колеги журналисти?". Отговор на всички онези излишни "Как се чувствате?" зададени по света.
Сензация, изкуствен патос, неуместни въпроси, пълна липса на съпричастност... Така изглеждат българските медии след всяка катастрофа. А горчивият вкус остава дори след всички призиви за помощ на пострадалите в следващите дни.
Ролята на медиите в такива моменти е да информират, без да увеличават травмата на пострадалите. Каква информация носи отговор на въпроса "Как прекарахте нощта?", зададен към един от пострадалите в шуменската болница?
Българските телевизии този път успяха да реагират на момента и да изпратят хора и техника на място. Снимаха страшната картинка с дрон. Не успяха да пренастроят програмата си обаче и от екрана продължиха да се леят безвкусно магазинни предавания. Толкова ли беше трудно да се сменят Аламинут и Мармалад с нещо друго. Уважаващите себе си телевизии имат предварително изготвени списъци с неутрални филми, които да бъдат излъчвани в такива моменти.
И докато телевизиите все пак запазват някакво приличие, то в Интернет са преминати всякакви граници. Наистина ли имаме нужда от уточнение, че парите, които даряваме на БЧК "няма да отидат за бежанци"? Е, от БЧК направиха няколко официални изявления по темата. А искате ли от Националния кръвен център да ви обещаят, че няма да дадат дарената кръв на други пострадали?
А какво да кажем за все повечето теории, че случилото се не е инцидент, а атентат? От родните политици, през руснаците, и американците, не остана незаподозрян в пъклен план за отклоняване на вниманието. И не, не е работа на Ислямска държава. Ние нямаме нужда от Ислямска държава, на български на ISIS му казват "Тука е така."
А наистина ли някой смята първоначалната помощ от 325 лева, отпусната от държавата за спешните нужди на пострадалите, за подигравка или просто е по-лесно да не се замисляме?
Като общество продължаваме да не сме подготвени за трагедии и не знаем как да реагираме каквото и да се случи. Затова репортерите питат глупости, политиците им пригласят, а в социалните мрежи се пишат глупости. Ето защо това няма да е последния път, в който чуваме "Как се чувствате?". Защото в обществения ни договор липсват и мисъл, и чувство. А тази част от картината е "най-страшна".
Значи, подобна статия имаше преди време, пак след подобна трагедия. За да се пише отново по въпроса, означава, че никой журналист не се постарал да прочете препоръчаното и тогава четиво "Етичен кодекс на българските медии" и да го вземе под внимание. Напротив, упояват се за нещастие от наличната тема, по която да говорят с кого ли не, да задават безсмислени и грозни въпроси, да драматизират излишно и да повтарят едно и също по няколко пъти, сякаш не е достатъчно болезнено за хората или сякаш от веднъж не можем да разберем. Няма нужда от повече причини, за да смятаме журналистическата професия за срамна.
Към автора на статията и колегата pixie, имате ли поне малко сиво вещество,за да схванете,че тази "политика" на "журналистите" е програмирана и налагана безмилостно от нечии невидими безчовечни и могъщи кукловоди?! И то по целият свят! За какви журналисти ми говорите?! И това са факти,а не мои конспиративни теории или безумни фантазии а ла Кафка! Само допреди 10-15години публичната среда беше спокойна,докато лека полека оттогава медиите почнаха целенасочено да ни подлудяват и зомбират с подобни "новини" и тяхното "отразяване". Някой,някъде по Света се опитва да го взриви,чрез озверяване на хората и тикайки ги към бунтове,революции и не дай си боже световна война. Приликите са ужасяващи. Във вестниците преди Първата световна война също е царяла такава крайно изнервяща и отровна атмосфера. В британската преса например,се е твърдяло и обсъждало съвсем сериозно,че германските войници имали навика да ядат бебета. След войната обаче британското правителство се е извинило на Германия за тази злостна и гнусна пропаганда. Тоест,признало е,че то е пускало тези "новини"!? Разбира се за вас,някакви си неадекватни журналисти и тролове били виновни,а не тези,които им пишат опорните точки!? Освестете се!
Върхът на сладоледа беше, когато Бенатова два пъти попита един човек "Какво казахте снощи на жена си?", а той, горкият, не знаеше дали е жива или мъртва. Два пъти. Ако наистина искате да сте полезни, вместо да задавате идиотски въпроси, заведете ошашавения човек на място, където може да получи информация за жена си. Все бях виждала падения в пряк ефир, но това надмина всичко.
Че вие пак много сте гледали и чели за аварията! Аз вече явно съм станал толкова циничен, че изобщо не мога да разбера защо е нужно да се предава 24ч "на живо" от "мястото на трагедията" и разни репортери да ми обясняват кой, какво и къде казал и да се радват на събитие от типа "Ето в този момент министъра на транспорта, г-н. Московски, излиза от сградата на кризисния щаб и се отправя на някъде!". Това го чух случайно с периферен слух и освен псувня, друг коментар не ми дойде на ум. P.S. Драматизирането на мен поне ми идва в повече. Да, трагедия е, да, има жертви, да, има разбити семейство и съдби, но в края на краищата става дума за авария. А аварии стават не само "в тази държава". Дори и прословутите японци не са 100% изрядни. И съм сигурен, че в разни предавания по Дискавъри сме гледали бая аварии с газ от САЩ например...
Гледат да истискат максимума от всяко събитие. Важното е да се запълни максимално ефирно време с висок рейтинг и гледаемост. А факт е, че хората обичат да гледат чужди трагедии, а ако е и на живо - още по добре.
На пръстите на едната ръка се броят свестните журналисти и те са изритани от „големите“ медии; болшинството драскачи са просто помияри...
„...Нашите редактори в програмите си обещавали са златни гори на читателите си, но тутакси с след тези сладки и медени, вестникът им замязва на голо поле без цел и характер...“ Хр. Ботев, „Наместо програма“; цитирам по памет...
Дам. И после Бенатова се чуди що никой нормален не я харесва. Тя е нещо като Маргарита Хранова на журналистиката. Безлична, пошла и взимаща се много на сериозно.