Кръв по Червения площад, разгърден труп на опозиционен лидер на 200 метра от катедралата Св. Василий Блажени, ден преди заглушената, но непримирима руска "Пролет" - мащабният протест на оцелелите от режима на Путин.
Четирите смъртоносни куршума по Борис Немцов рикошираха в най-големия му политически противник - самодържеца от Кремъл. Едва ли руският държавен глава си е представял подобна сцена.
Сега, когато целият свят е отправил поглед към Москва, последното, от което Путин има нужда, е още кръв по ръцете, поредна доза гневни обвинения в домашен тероризъм. Кому е нужно хазартното проиграване на крехкото доверие, което Изтокът и Западът едва успяха да договорят в Минск на крачка от нова (цивилизационна) война.
Саморазправата въобще не е непознат инструмент от арсенала на бившия офицер от КГБ Путин. Но бруталният касапски почерк на екзекуцията на Немцов надминава дори най-циничните фантазии за терора на държавната машина.
Днес първият човек, към когото Путин се обърна лично, беше 83-годишната жена, загубила сина си.
Само че доверието отдавна е изчерпано, самият Путин избра изолацията като политика, атаката - като най-добра защита, инвазивните операции - като средство за обезкървяване на противника.
Дори Кремъл да няма пряко отношение към смъртта на Немцов, показният разстрел ще се пише на президентската сметка заради безмълвната присъда, издадена над противниците, заради изпуснатия контрол над вътрешната сигурност, това е капката, която ще прелее чашата.
Единственият изход на Путин е бързина на реакцията и публичност на разследването, ясно послание срещу безобразния тероризъм, фатално закъсняло преосмисляне на позициите.
Самият той отраснал в сенките на властта, за 15 години начело на посттоталитарна Русия успя да отгледа ново поколение чудовища от мрака на авторитарния си режим.
Време е да осъзнае, че един ден те ще изядат и неговата собствена глава.
