Имаме новина - премиерът Пламен Орешарски се усмихна за първи път от много време насам. Макар и свенливо, той го направи, докато предричаше икономически възход и спокойна политическа 2014-та година.
Нека помечтаем заедно - бюджетният дефицит е под 2 на сто от БВП, строим „Южен поток", ВЕИ-тата кротко плащат данък от 20 на сто, възраждаме предприятия-емблеми на социализма, минималната работна заплата се увеличава с цели 30 лева, намират се най-сетне пари и майките. И най-вече - протести няма - или ако има, те са срещу ГЕРБ заради тяхното управление.
Пламен Орешарски не е типичният Дядо Мраз или Дядо Коледа. Подари ни подари „лъч на надеждата", но не прозвуча убедително. Никой не вярва вече на усмивки, дори когато толкова рядко ни огряват.
Заради факта, че премиерът, чиято оставка улицата иска вече шести месец, предпочиташе задните входове и частичната амнезия пред отговора на един обикновен въпрос. Че кворумът в парламента вися на един косъм, който се развяваше из Куба, докато гласуваха Бюджет 2014. Че въпреки клетвите, парите за подслушване бяха увеличени два пъти.
Заради факта, че един заместник-председател на Народното събрание, зам.-шеф на ДПС и известен политик от началото на прехода просто изчезна ей така - като дим, след като стана клиент на прокуратурата за крупни финансови измами.
Заради факта, че щедрите социални обещания на БСП - партията, която носи мандата на това управление - се свиха до 50-те лева еднократна помощ за първокласниците и за най-бедните пенсионери по Коледа. Че образованието ще стане приоритет чрез затягане на дисциплината в училище и чрез едни 100 милиона лева повече, които дори не е ясно как ще се харчат.
Защото идват най-студените месеци от годината, когато сметките за ток и парно по традиция изкарват хората на улицата. Независимо от каквито и да е опорни точки, а поради множество празни джобове.
Орешарски обаче вярва в своя лъч на надеждата. А дали има друго предвид, когато се усмихва? Например - едни предсрочни избори през май. И край на всички мъки - неговите, нашите остават.
Сравнен с предишния - самият Орешарски като личност е "лъч надежда". А да не мислие, че ако имаше избор, щеше да разчита на гласа на онзи от Кубинските плажове?! Ама няма.... И толкоз.
Само мен ли ме побиват тръпки, когато видя определени български политици с усмивка на лицето? Сидеров, според мен, е най-фрапиращият случай. Ето единствените две снимки, на които съм го виждал да се усмихва: http://www.silnabulgaria.com/wp-content/uploads/2013/12/IMG_1389.jpg http://pik.bg/f/uploads/image/volen_pic/IMG_1419.jpg За мен на тези снимки той изглежда странно по един ужасяващо злокобен, страховито мрачен начин. Аналогично и с усмихващ се Орешарски - някак дори самата идея за усмивка не му отива. Дори не става въпрос за добронамерени усмивки, каквито биха била смехотворно неприсъщи и напълно несъвместими с тези политици. Дори една гнусна усмивка, например арогантна или подигравателна, би ми изглеждала крайно нескопосано на техните лица. А, Vuchew, рационализацията, която предлагаш за това защо БСП+ДПС се съюзиха с Атака и разчитат на гласа на стайното растение Сидеров, е жалка. Предполагам с твоите умения би съумял да рационализираш и оправдаеш дори действията на Хитлер и Сталин.