Затваряй си плювалника... в Интернет

Новината вече обиколи целия Интернет поне два пъти. Но да я припомним.

Управляващите обмислят как в бъдещия Избирателен кодекс, който в момента се подготвя от специална парламентарна комисия, да включат и публикациите в Интернет, свързани с предизборната кампания. Искра Фидосова, председател на временната комисия за изработване на изборния закон, вчера едва ли не се закле пред Mediapool, че целта е „правилата да станат еднакви за всички медии" и „няма други подтекстове".

Днес обаче „Монитор" съобщи, че по данни на същатa Искра Фидосова в новия избирателен кодекс Интернет страниците ще бъдат третирани като медия и ще се наказват блогъри, които публикуват клевети срещу участник във вота. Освен информационните сайтове като електронните вестници или информационните агенции, наказателна отговорност ще носят и собствениците на блогове, както и участниците в уеббазираните социални мрежи като Facebook.

Вече веднъж писахме, че има хора, които никога няма да разберат какво е това Интернет. Днес към тях спойкойно можем да добавим и г-жа Фидосова.

Подигравките и възмущенията срещу поредния напън на властта да затвори кранчето на Интернета вече напълниха онлайн пространството. Интернет остана единствената неконтролирана от управляващите медия и е явно, че на тях им се иска ако може дори на всяка цена да сложат ръка и върху нея.  Е, да, ама няма как... Ако имаше, досега някой щеше да го е направил.

Забрана на анонимни предизборни публикации - това добре, даже браво, съгласни сме. Но да не правиш разлика между медия и блог, и особено между БНТ и чат във Facebook е не просто смешно, жалко и малоумно, а направо обидно.

Опитът пък да криминализираш изразяването на свободно слово в Интернет е връх на тъпотията. Като юрист - какъвто уж претендира да е - г-жа Фидосова би трябвало да е наясно, че се нахаква на двата най-големи проблема в модерното право накуп.

Първият е как безусловно да идентифицираме конкретен човек по IP, за да можем да го подведем под отговорност за каквато и да било незаконна дейност в Интернет. Световната звукозаписна индустрия е извадила милиарди долари, с които се опитва да реши този проблем - без никакъв успех до момента. Има няколко присъди, но нито една оконачтелна, защото всичките са обжалвани.

Вторият е „медии ли са блоговете?". Няма ясен отговор на този въпрос, има противоречива съдебна практика по света. Опитът автоматично да се институционализира един блог до статут на медия и да се държи правно отговорен (извън нормалните ограничения върху свобода на словото, за клевета и прочие, които и сега съществуват в закона) е сериозно изхвърляне.

Да се криминализират дори и социалните мрежи вече пък  е въпиющо техническо невежество. Даже не става дума за това как ще държиш Facebook отговорен за съдържание, генерирано от потребителите й и ще искаш разкриване на лични данни и прочие. Тук е под въпрос  дали изобщо български институции имат някаква юрисдикция върху Facebook? Теоретично биха могли да имат - според българските закони. Какво ли мисли по въпроса обаче самият Facebook...

Накрая, цялата идиотщина на идеята да се затъкне гласът на Интернет лъсва в целия си блясък, когато някой вземе и обясни на милите ни политици, че един сайт може да бъде хостнат на място, което е недостъпно за алчните им ръчички.

Точно тези дни дойде новината, че парламентът на Исландия е одобрил законопроект, който предвижда създаване в страната на „убежище" за сайтове, които публикуват секретна и компрометираща информация, получена от анонимни източници. Целта на проекта е да укрепи свободата на изразяване на мнения и информиране в Интернет, както и да бъде осигурена надеждна защита на източниците на информация.

Две страни, два парламента, а каква разлика в похода към Интернет. Да му се прииска на човек да емигрира в Исландия...

Накрая, за сведение на управляващите, още един Интернет казус, върху който могат да поупражняват будните си и иновативни умове, горящи от желание да регулират Мрежата:

Преди няколко години един български издател се сдоби с голямо количество еротично съдържание и с правото да го излъчва офлайн и онлайн. С офлайн той нямаше никакъв проблем. За онлайн обаче му казали: „Съжалявам, ние не ви забраняваме, но в закона пише, че не може да се излъчва подобно съдържание преди 11 часа вечерта". Въпросният издател тогава с право попитал: „И кога според вас е 11 часа в Интернет?" Оттогава още чака отговор на въпроса си...