Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Всеки Потър да си знае пръчката

Ако не харесвате новите илюстрации на "Хари Потър" - купете си изданието със старите, никой няма да ви спре Снимка: Ани Петрова/ Егмонт
Ако не харесвате новите илюстрации на "Хари Потър" - купете си изданието със старите, никой няма да ви спре

Ако човек съди за българското общество само по коментарите във Facebook, ще реши, че сме общност от хора културни, с висок интерес към литературата и изобразителното изкуство.

В крайна сметка нито "безплатният" болничен, приет от парламента в четвъртък, нито изборът на нов главен прокурор, нито дори констатацията "съсипаха я тая държава" успя да събере толкова интерес, възмущение или реакции, колкото новите корици на поредицата за малкия вълшебник Хари Потър.

Седемте юбилейни издания излязоха на пазара на 13 ноември - датата, на която през 2000 година се появява за първи път на български романът "Хари Потър и Философският камък" и с това манията по малкия магьосник, завладял целия свят, посажда своите семенца в България.

Вместо радост обаче, изданията предизвикаха спор, какъвто българското интернет пространство не е виждало от приказките на Братя Грим насам. Заради илюстрациите.

Техният автор - Любен Зидаров, е всичко друго, но не и непознато име. Със 70 години творческа кариера зад гърба си, той е повлиял върху развитието на редица по-млади илюстратори днес. Освен това със сигурност сте чели "Приказките на Шехерезада" или "Андерсенови приказки" с негови илюстрации. Любен Зидаров е голямо име, когато става дума за изобразително изкуство.

Именно него избира издателство "Егмонт". Те не просто решават да преиздадат книгите, които могат да бъдат намерени в други издания и днес на пазара, а прави нещо повече - ангажира за изрисуването на кориците им художник с име и опит, илюстрирал над 200 заглавия - български и световни. Издателството дори дава още един нюанс в избора - това е един от малкото илюстратори в света, получил подкрепата на Дж. К. Роулинг, за да изрисува изданията.

Оказва се обаче, че нищо от това няма значение, когато гласът на Facebook публиката вземе връх.

Благодарение на социалните мрежи повярвахме, че всеки не просто има право на мнение, а и че задължително е прав и мнението му е меродавно. Всеки усети свободата на словото като свобода да разбира от всичко, да говори за всичко, и да коментира всичко, независимо дали е в сферата му на експертиза, познание или дори - интерес.

Светът се превърна в място на мненията, не и на знанието. Място, в което чуждата позиция губи смисъл и значение. Така и авторитетите се обезцениха - в блатото от мнения еднаква тежест има това на изкуствоведа и това на строителя, независимо за какво става въпрос. Странното е, че човек по-лесно приема някой без опит и експертиза да говори за теми от сферата на изкуството, отколкото някой без опит и експертиза да му построи основите на къщата.

Помислете си колко добре можеше да си живеем, ако всеки с плам и ярост се впуска да защитава теми от своето собствено поле на експертиза. Може би тогава малките микроскандали нямаше да обземат общественото пространство, а големите теми щяха да достигат повече хора. Кой знае. Може би тогава и фразата "СъсипАха я тая държава" щеше да звучи отслабено.

Защото свободата на словото е право, но и отговорност. Право е на всеки да изкаже мнението си. За щастие, в достатъчно много отношения има и право на избор - като това към коя корица да посегне. Въпрос на усет и разбиране обаче е да прецениш по коя тема да изкажеш мнението си и именно тук се крие и усещането за отговорност.

Има хора, които харесват Пикасо и такива, които харесват "Просто Спас". Това значи ли, че едните и другите трябва да се хванат за гушите? Има и такива, които слушат рок и такива, които „избухват" на класическа музика. Това как засяга почитателите на рапа? Има фенове на Дейвид Линч и фенове на Франко Дзефирели. Кому е нужно едните или другите да бъдат съдени?

Има такива, които харесват старите илюстрации на "Хари Потър", и такива, които се радват от появата на новите. Изкуството не е еднозначно, нито еднопластово. И в това е неговият смисъл.

Ако не харесвате новите илюстрации на "Хари Потър" - купете си изданието със старите, никой няма да ви спре. Както и никой няма да ви попречи да опитате да издадете книга със свои илюстрации. Все пак би било добре, ако решите да проектирате сграда без елементарни познания по строителство и архитектура, някой да ви спре.

Защото всеки има право на мнение, но е хубаво всеки Потър да си знае гьола... тъй де - пръчката.

Най-четените